Стоа Пойкиле (на гръцки: ἡ ποικίλη στοά – Шареният портик, Шарената колонада) е стоа (покрита колонада) от 5 век пр.н.е., намирала се в северната част на атинската агора[1]. На нея е имало фрески от Полигнот Тасоски и Микон.

Схема на основните постройки на атинската агора. Шареният портик е номер 19

Известна е и с това, че тук Зенон от Китион през 300 пр.н.е. е събирал последователите си. Философската школа стоицизъм, която той основава, взема названието си от сградата.

Археологически разкопки, проведени през 2003 г. от Американската школа за класически изследвания в Атина (American School of Classical Studies at Athens) разкриват останки от стоата[2] и дават възможност за вероятна реконструкция, като се използва описанието на Павзаний в неговото „Описание на Елада“[3].

Стоата е изпълнявала няколко обществени функции: картинна галерия, музей за военни трофеи, място за социални контакти. Била е изработена между 470 и 460 г. пр.н.е. от мрамор и варовик и колоните отвън са били в дорийски стил, а вътре – в йонийски стил[2].

Реконструкция на „Битката при Маратон“, Карл Роберт, 1895 г.

Павзаний, който посещава Атина около 150 г., все още може да види четири от картините, изобразяващи военни победи на Атина, както митологични, така и исторически. Той ги описва (без да споменава авторите им) като:

  • Битката при Ойное в Аргос (Oenoe)[4][5] с неизвестен автор
  • Амазономахия (битката на Тезей с амазонките) от Микон
  • Превземането на Троя от Полигнот Тасоски
  • Битката при Маратон, от Панен (или Панайнос, Panaenus), но вероятно с участието на Полигнот и Микон[6]

Според Плутарх Полигнот е рисувал безплатно, воден от желание да допринесе за благото на града.[7]

През 267 г. Атина е нападната и разграбена от херулите, но не е била разрушена. Към 396 г. картините вече ги няма, като вероятно са свалени по нареждане на римски проконсул.

Източници редактиране

  1. Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, „Български художник“, 1979. с. 375.
  2. а б Agora Monument: Stoa Poikile // Посетен на 20 март 2018. (на английски)
  3. Павзаний. Описание на Елада. // 1.15.3. ...В края на картината са показани воювалите при Маратон: беотийците, които държат Платея и атическата част, водеща ръкопашно сражение с варварите. В нея битката е показана равностойна – в центъра на сражението варварите отстъпват, при блатото – как се блъскат взаимно, а в края на картината как финикийските и варварските кораби нахлуват в този участък и избиват елините. Там е изобразен и херосът Маратон, на когото е наречена равнината, и Тезей, уподобен на мъж, изникващ от земята, а също Атина и Херакъл. Защото както те самите твърдят, Херакъл за пръв път е бил почетен като бог от маратонците. От сражаващите се на картината очевидно най-изпъкват Калимах, който бил избран от атиняните за военачалник, от стратезите Милтиад, има и един така наречен херос Ехетлос, за когото ще спомена и по-късно.
  4. E. D. Francis and Michael Vickers, Oenoe Painting in the Stoa Poikile, and Herodotus' Account of Marathon. The Annual of the British School at Athens Vol. 80, (1985), pp. 99 – 113
  5. През 460 г. пр.н.е. Аргос въстава срещу Спарта, а Атина се притича на помощ на Аргос и Тесалия. Спартанският отряд, изпратен да потуши въстанието в Аргос, е победен в битката при Ойное.
  6. Francesco de Angelis, „La battaglia di Maratona nella Stoa poikile“, ASNP 1996 Ser. 4a 1 (1) 119 – 71.
  7. Плутарх. Успоредни животописи. Кимон, 4.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stoa Poikile в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​