Стоил Стоилов
Стоил Стефанов Стоилов е български драматичен и оперетен режисьор, актьор и театрален деец.[1]
| Стоил Стоилов | |
|---|---|
 Портретна снимка на Ст. Стоилов, 1929 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
| Починал | 20 октомври 1944 г. |
| Националност | българин |
| Активност | 1919-1944 г. |
| Близки | Маня Икономова (леля) |
| Стоил Стоилов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е в Шумен на 30 май 1893 г. Първото му участие в представление е през 1900 г. в католическия пансион в София. През 1903 г. прави опит да съчетае отделните герои в „Хъшове“ на Иван Вазов. Изпратен е да учи в търговската академия във Виена. Но постъпва в първото частно драматическо училище „Ото“, в което учи сценично изкуство от 1909 до 1912 г. След завръщането си в България, поради липсата на свободни места в Народния театър, постъпва на работа в Министерство на народното просвещение. По време на Първата световна война е преводач в Букурещ.[2] Дебютира в Народния театър през 1919 г. в ролята на Франц Моор в „Разбойници“ от Фридрих Шилер. Поканен е през 1919 г. да стане актьор и режисьор в драматично-оперетен театър „Ренесанс“. За кратко работи като артист и режисьор в оперетен театър в Цариград, където заминава с руската актриса Пионтковска.[3] От 1920 до 1922 г. играе в „Свободен театър“ на Петър Стойчев. През 1922 г. е един от основателите на оперетния „Кооперативен театър“. До 1941 г. е режисьор в него. През 1941 с указ на цар Борис III е назначен за директор на Скопския народен театър, в който работи до преустановяването на дейността му през 1944 г.[4] Почива на 20 октомври 1944 г. в София.[1]
ПостановкиРедактиране
Стоил Стоилов като режисьор поставя множество постановки на сцена, по-значимите са:
- „Борислав“ на Иван Вазов
- „Контрольорът на спалните вагони“ на Александър Бисон
- „Графиня Марица“ на Имре Калман
- „Царицата на чардаша“ на Имре Калман
- „Комисия по морала“ на П. Морай[1]
ГалерияРедактиране
- Снимки на Стоил Стоилов. Източник: ДА „Архиви“
Като дете в Шумен, 1897 г.
Във Виена, 1914 г.
В ролята на Наполеон в „Баядерка“
Като директор на Скопския народен театър, 1941 г.
БележкиРедактиране
- ↑ а б в Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 431. (на български)
- ↑ ЦДА, Ф. 984К, оп. 1, а.е. 10, л. 21
- ↑ ЦДА, Ф. 984К, оп. 1, а.е. 10, л. 44-45
- ↑ Ташев, Спас. Културно-просветната политика на България във Вардарска Македония, 1941 - 1944 г.. // promacedonia.org. Посетен на 03.05.2015.