Отваря главното меню

Стоил Стефанов Стоилов е български драматичен и оперетен режисьор, актьор и театрален деец.[1]

Стоил Стоилов
BASA-984K-1-10-64-Stoil Stoilov.JPG
Портретна снимка на Ст. Стоилов, 1929 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
Националност българин
Активни години 1919-1944 г.
Близки Маня Икономова (леля)

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е в Шумен на 30 май 1893 г. Първото му участие в представление е през 1900 г. в католическия пансион в София. През 1903 г. прави опит да съчетае отделните герои в „Хъшове“ на Иван Вазов. Изпратен е да учи в търговската академия във Виена. Но постъпва в първото частно драматическо училище „Отто“, в което учи сценично изкуство от 1909 до 1912 г. След завръщането си в България, поради липсата на свободни места в Народния театър, постъпва на работа в Министерство на народното просвещение. По време на Първата световна война е преводач в Букурещ.[2] Дебютира в Народния театър през 1919 г. в ролята на Франц Моор в „Разбойници“ от Фридрих Шилер. Поканен е през 1919 г. да стане актьор и режисьор в драматично-оперетен театър „Ренесанс“. За кратко работи като артист и режисьор в оперетен театър в Цариград, където заминава с руската актриса Пионтковска.[3] От 1920 до 1922 г. играе в „Свободен театър“ на Петър Стойчев. През 1922 г. е един от основателите на оперетния „Кооперативен театър“. До 1941 г. е режисьор в него. През 1941 с указ на цар Борис III е назначен за директор на Скопския народен театър, в който работи до преустановяването на дейността му през 1944 г.[4] Почива на 20 октомври 1944 г. в София.[1]

ПостановкиРедактиране

Стоил Стоилов като режисьор поставя множество постановки на сцена, по-значимите са:

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 431. (на български)
  2. ЦДА, Ф. 984К, оп. 1, а.е. 10, л. 21
  3. ЦДА, Ф. 984К, оп. 1, а.е. 10, л. 44-45
  4. Ташев, Спас. Културно-просветната политика на България във Вардарска Македония, 1941 - 1944 г.. // promacedonia.org. Посетен на 03.05.2015. (на български)