Стойко Дончев
Стойко Дончев е български архитект, творил през втората половина на XX век.
| Стойко Дончев | |
| български архитект | |
 | |
| Роден |
1922
|
|---|---|
| Починал | 1978
София, Народна Република България |
| Националност |  България |
| Архитектура | |
| Академия | Държавна политехника |
| Направление | архитектура |
Биография редактиране
Архитект Стойко Дончев е роден през 1922 г. в село Тантури (дн. Родина), Великотърновско. Той е част от първото поколение архитекти, които завършват Държавната политехника след 1944 г. Арх. Дончев развива своята проектантска дейност в ИПП “Земпроект” (по-късно преустроен в КИПП “Агропромпроект”), като работата му е тясно свързана с проектирането и изграждането на обществени и културни сгради в много градове и села на България.[1]
Творчество редактиране
Най-голямото произведение на арх. Стойко Дончев е тотално промененият облик на с. Лозница[2] (по-късно провъзгласено за град), където успява успешно да прокара и реализира идеите си на всички нива - от устройственото планиране на града до най-малките детайли в сградите.[3] Първият му проект в Лозница е чешма пред къщата на Пенчо Кубадински (висш партиен функционер в БКП), а след това проектира сградата на старата Община (тогава Селсъвет), последвана от културния дом. След това продължава с проектирането на сградата на РПК (районен партиен комитет), здравния дом, автогара с кино, спортната зала и новата сграда на Общината с централата на МВР, която бива завършена след смъртта му. В Лозница той проектира и жилищни сгради. Арх. Дончев умира преждевременно през 1978 г. след тежко боледуване.
Неговите колеги го описват с думите „много надарен архитект”, “живееше с работата си”, “мислеше за всеки малък детайл“, “не влизаше в рамките на архитекта - чиновник, който образ искаха по това време да наложат над творците”.[1]
Проекти редактиране
След себе си арх. Дончев оставя голям списък от сгради и извън Лозница, по-значимите от които са:
- Почивен дом на трудещите се в с. Баня, Пазарджишко;
- Ловен дом във Воден, Разградско;
- Читалище в с. Родина, Великотърновско;
- Културен дом в с. Чомаковци;
- Читалище в с. Койнаре;
- Дом-паметник “Георги Трайков”;
- Сградата на общината в гр. Разград.
Арх. Стойко Дончев участва и в проектирането и оформлението на паметници в България:
- “Вестителя на свободата” край Враца;
- Паметник на антифашистката борба в с. Борован;
- Братска могила при Саранци;
- Паметник на хан Аспарух в гр. Исперих;
- Бюст-паметник на Илия Тотев в Лозница;
- Обзавеждане и художествено оформяне на възстановения кораб “Радецки”, съвместно с художника Евгени Поптошев.
Източници редактиране
- ↑ а б Пунев, Константин. “Творческият път на архитект Стойко Дончев (1922-1978)” // сп. Архитектура. бр. 9 / 1979.
- ↑ Василев, Димитър. “Архитектурният образ на село Лозница” // сп. Архитектура. бр. 9 / 1972.
- ↑ Василева, Анета, Емин, Зекие. Град Лозница. Архитект Стойко Дончев. 1970-те. София, Ново архитектурно наследство, 2022.