Стойко Маврудов е български революционер от първата половина на XIX век.

Стойко Маврудов
Паметна плоча на руските и българските освободители и защитници на Созопол в 1828 – 1829 г.

Той е виден участник в антиосманската въоръжена съпротива на българите тогава, организатор и един от водачите на Въстанието в Тракия 1829 г.[1][2][3][4][5]

Стойко Маврудов е организаторът и водачът на отряда във въстанието, действал в Созопол, Странджа планина и Тракия, самостоятелно и в помощ на руския флотски отряд, овладял Созопол в Руско-турската война (1828 – 1829), участвал в щурма на турските редути при овладяването на Созопол на 16.II.1829 и в отбраната на града от османското настъпление на 28 март 1829 г.[3][4]

Части на Созополско-странджанския български въстанически отряд на Стойко Маврудов заедно с други български сили от Странджа на 8 август 1829 г. той печели голямото сражение край Малък Самоков, с което е превзета известната оръжейна фабрика – арсенал в града, укрепена от всички страни с високи зидове с бойни кули, с леки планински оръдия на тях. Хаджи Георги от Малко Търново заедно със странджанската част на Созополския отряд организирали „въстанически отряд от около 1000 души партизани“, пише в руското съобщение. В района, където се съсредоточавали българските въстаници, пристига и полк егери и един хусарски ескадрон. В нощта на 7 срещу 8 август, българските работници от фабриката нападат охраната при южната порта и пускат в „крепостта“ първите стотина четници. Започва ръкопашен бой, след 3-часово кръвопролитно сражение оръжейната фабрика в Малък Самоков е превзета. В плен са взети 40 турски войници и 3 офицери. Целият комплекс от пещи, леярни, работилници, помещения за охраната и т.н. били разрушени и е ликвидирана много важна за противника оръжейна фабрика.[1]

Източници редактиране

  1. а б Стефан Дойнов, Странджа-Сакар в годините на Руско-Турската война от 1828 – 1829 г., „Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар“, стр. 78, съставител на сборника Валерия Фол, София 1987
  2. Ради Боев, Антитурското движение на населението от Българското черноморско крайбрежие през Руско-турската война 1828 – 1829 г., Военноисторическия-сборник, год. ХХХІХ, 5, С 1970.
  3. а б Смык, А. А. Черноморский флот в русско-турецкой войне 1828 – 1829 годов. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 332 – 333
  4. а б Боевая летопись русского флота, М 1948, стр. 204.
  5. Краснознаменный Черноморский флот. Москва, Воениздат, 1987. Стр. 32 – 33