Стойчо Мазгалов

български актьор

Стойчо Тодоров Мазгалов е български актьор.

Стойчо Мазгалов
български актьор
Роден
Починал
1 ноември 2006 г. (76 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Семейство
СъпругаМаргарита Маринова
Уебсайт

Биография

редактиране

Роден е на 2 май 1930 г. в град Любимец, Свиленградско.

Следва във Висшия икономически институт в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1954 г. при професор Николай Масалитинов.

Играе в театъра в Перник (1954 – 1955 г.), в театър „Трудов фронт“ (1955 – 1964 г.), в театър „Народна сцена“ (1964 – 1966 г.) и Театър 199.

Той е един от основателите на театър „Сълза и смях“ (1966 – 1983) и негов директор и художествен ръководител от 1969 г. до 1983 г. През 1985 г. играе в Народния театър.

Член е на Съюза на българските филмови дейци.

Носител е на орден „Кирил и Методий“ – II степен.

Играе в 47 филма, сред които популярните български Песен за човека, Цар и генерал, Шибил, Осмият, Тримата от запаса, Тайфуни с нежни имена, Войната на таралежите, Хан Аспарух и др.

Автор на автобиографичната книга „Когато съм“.

Стойчо Мазгалов умира на 1 ноември 2006 г. Погребан е в Централните софийски гробища.[1]

Награди и отличия

редактиране

Театрални роли

редактиране

Телевизионен театър

редактиране

Филмография

редактиране
Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2003 Една калория нежност 2 ч. доктор
2003 Славата на България професора
2003 Следвай ме (тв) бащата на Мария
2002 Асистентът България/Италия Янков, шефът на НАТФИЗ
1993 Жребият
(тв сериал)
7 Айронсайд
1992 Куче на пътя
(Un chien sur la route)
Германия/Швейцария/Югославия старият мъж
1992 Криза в Кремъл
(Crisis in the Kremlin)
САЩ отец Андрис
1991 Тони директорът на училището
1991 Резерват Дяко
1990 Под игото
(тв сериал)
9 България/Унгария бай Цанко
1990 Карнавалът отговорник по сигурността
1988 Черните рамки 3 Коста Гинев/Джон Ривърс
1988 Черните рамки
(тв сериал)
5 Коста Гинев, кримиален престъпник/Джон Ривърс, свръзка на Борисов
1987 Рокада
1986 Васко да Гама от село Рупча
(тв сериал)
6 първи помощник капитан
1986 Денят на владетелите 2 Константин Пацик
1986 Ешелоните равинът
1985 Горещи следи
(тв сериал)
4 генерал Дамянов
1985 Женски сърца (тв) чорбаджи Вълко
1984 В името на народа
(тв сериал)
8 генерал Костов
1984 Спасението помощник–кмет
1984 Тайната на Аполония
(Vrak)
Чехословакия/България капитан Костов
1982 Кристали директорът
1981 Хан Аспарух 3
1981 Пришествие
1980 Уони
1979 Тайфуни с нежни имена
(тв сериал)
3 Горанов, бивш полицейски агент
1978 Войната на таралежите
(тв сериал)
5 Илиев, председателят на Райсъвета
1978 Адиос, мучачос фабиркантът Топалов
1977 Войници на свободата (Солдаты свободы) 4 СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия (като С. Мазгалов в 1 серия: I)
1977 Големият товар 2 Рихтер, шеф на „Ройтерман“
1977 – 1982 Четвъртото измерение
(тв сериал)
6
1977 Хирурзи Стефанов
1976 Допълнение към Закона за защита на държавата генерал Вълков
1975 При никого Стефан, бащата на Алеко
1975 Незабравимият ден Каролев
1974 Вечни времена Ликоманов
1974 Селкор Михаил Пантов
1973 Деца играят вън (тв) учителят на Юли №2
1972 Глутницата Раков
1971 – 1972 Това спокойно всекидневие
(тв сериал)
3 генерал Господинов
1971 Агент №1
(Агент №1)
Полша Кондопулос
1971 Тримата от запаса помощник-командир Андрей
1971 Соколова нива
1971 Докато ме потърсиш отново професорът
1970 Четиримата от вагона господин Димов
1970 Князът боляринът Гроздан
1970 Един миг свобода Аргир Лазаров Атанасов (в новелата „Искам да живея“)
1970 С особено мнение Лазар Петров
1969 Признание Стоян Постолов
1969 Осмият бай Стамен
1969 Любовницата на Граминя
(L'amante di Gramigna)
Италия/България посредник
1968 Шибил Велико кехая
1967 Завръщане отец
1966 Цар и генерал покурорът
1965 Вула мълчаливият
1964 Незавършени игри Мишо
1963 Легенда за Паисий търговецът Евлоги, съпругът на Бена
1962 Двама под небето Вълчо, партийния секретар
1962 Царска милост
1957 Хайдушка клетва Юсуф кьоравия
1954 Песен за човека старши стражар

Библиография

редактиране
  • Мазгалов, Стойчо. Театрален лабиринт. С., Захари Стоянов и УИ, 2005.

Източници

редактиране
  1. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.

Външни препратки

редактиране