Отваря главното меню

Джордж Гейбриъл Стокс

британски математик и физик
(пренасочване от Стоукс)

Джордж Гейбриъл Стокс (на английски: George Gabriel Stokes) е ирландски физик и математик, работил дълги години в Кеймбриджкия университет. Основните му приноси са в областта на механиката на флуидите, оптиката и математическата физика. Той е секретар, а по-късно и председател на Кралското дружество.

Джордж Гейбриъл Стокс
George Gabriel Stokes
ирландски физик

Роден
Починал

Националност Флаг на Република Ирландия Ирландия
Религия англиканство
Образование Кеймбриджки университет
Научна дейност
Област физика, математика
Образование Кеймбриджки университет
Известен с Теорема на Стокс
Джордж Гейбриъл Стокс в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 13 август 1819 година в Скрийн, графство Слайгоу, Ирландия, където баща му е протестантски свещеник. След като учи в родното си село, в Дъблин и в Бристъл, през 1837 година постъпва в Кеймбриджкия университет, който завършва през 1841 и където остава да преподава до края на живота си.

Първите публикации на Джордж Стокс през 40-те години разглеждат движението на флуидите и еластичните твърди тела, вътрешното триене при флуидите и движението на махалата. В областта на акустиката той изследва въздействието на вятъра и средата на разпространение върху интензивността на звука. Той извежда и Закона на Стокс, определящ скоростта на потъване на сферични обекти във вискозна течност.

Работата му от този период допринася за развитието на динамиката на флуидите и дава обяснение на природни явления, като задържането на облаците във въздуха и затихването на вълните във водата. Тя става основа и за разрешаването на практически проблеми, като движението на водата в реки и канали или носимоспособността на корабните конструкции.

Най-известни са изследванията на Стокс във връзка с вълновата теория на светлината. Те засягат аберацията, дифракцията, отражението и поляризацията на светлината и флуоресценцията.

Наред с Джеймс Кларк Максуел и Уилям Томсън, Стокс е един от тримата видни учени, допринесли за авторитета на кеймбриджката школа в областта на математическата физика в средата на 19 век. През 1849 година той е назначен за Лукасов професор, а от 1887 до 1892 година е представител на Кеймбриджкия университет в британския парламент. От 1885 до 1890 е председател на Кралското дружество, а през 1889 година получава титлата баронет.

Умира на 1 февруари 1903 година в Кеймбридж на 83-годишна възраст.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране