Стою Ранделов
Стою Стоянов Ранделов е деец на Освобождението[1], изтъкнат участник в Съединението[2], индустриалец, политик.
Стою Ранделов | |
индустриалец и общественик | |
Роден |
1852 г.
село Абрашларе (дн. Брезово), Османска империя |
---|---|
Починал | |
Политика | |
Депутат | |
V ОНС IV ВНС VII ОНС X ОНС |
Биография
редактиранеРоден през 1852 г. в село Абрашларе, днес град Брезово, Пловдивска област. Потомък на стар брезовски род. Преди Освобождението е посветен в комитетските дела и посещенията на Васил Левски в Брезово. Взема активно участие в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. Оттогава датират дружбата и съратничеството му със Стефан Стамболов, Захари Стоянов и Иван Андонов[3].
След Освобождението е сред главните организатори в брезовския таен съединистки комитет през 1881 – 1885 г.[4]. Делегиран представител е от Брезово на заседанието на БТЦРК в с. Дермендере (дн. с. Първенец) на 25.07.1885 г., където е избран нов състав на комитета и е взето решението за вдигане на въстание[3].
По време на русофилските бунтове в Русе и Силистра през август 1886 г. оказва пълна подкрепа за правителството и регентите[5]. Изявен стамболовист и активен член на Народнолибералната партия.
Избиран е за народен представител в 4 парламента, винаги от тогавашната Сърненогорска избирателна околия – в V ОНС (1887 – 1890)[6], в IV ВНС за промяна на Конституцията (1893))[7], в VII ОНС (1893 – 1894))[8], а на 25.04.1899 г. – и в Х ОНС (1899 – 1900) от правителствената листа[9]. При първото си избиране се е отбелязал като земеделец, а при следващите 3 като търговец[10].
Бил е кореспондент на БНБ в Брезово[11]. Собственик е на содена фабрика[12], спиртна фабрика, хотел[13]. Създател и собственик на модерна валцова мелница в Брезово през 1920-те години.
Има 5-има синове и 3 дъщери. Умира на 92 години в Брезово на 30 януари 1944 г.
Потомци
редактиране- Антон Кузманов, футболист на „Шипка“ (София), носител на Царската купа за 1939 г., внук
- Здравко Драгнев, български актьор и режисьор, правнук
- Георги Ранделов, мениджър за публичния сектор за Централна и Източна Европа на Майкрософт,[14] праправнук.
Бележки
редактиране- ↑ „Идейното развитие на поборниците след Освобождението“, Петя Пачкова, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1988 г., с. 53
- ↑ „Съединението 1885“, Енциклопедичен справочник, С, 1985, с. 179
- ↑ а б „Спомени от Съединението“, Иван Андонов Савов, Пловдив, 1929 г.
- ↑ Съединението 1885 Спомени, съставители Елена Стателова и Радослав Попов, Изд. „Български писател“, София 1985, с.49, с. 65
- ↑ В-к „Независима България“, год. I, бр. 64/24.02.1887 г.
- ↑ „Избори по стамболовистки“, Палангурски Милко, В. Търново, 2008, с. 101
- ↑ Гешева, Й. „Държавната институция Велико народно събраие“, С., 2001, с. 219
- ↑ „Избори по стамболовистки“, Палангурски Милко, В. Търново, 2008, с. 193
- ↑ В-к „Пловдив“, бр. 15/26.04.1899 г.
- ↑ „По българските парламентарни избори 1894 – 1913“, Палангурски Милко, В. Търново, 2011, с. 131
- ↑ Български алманах за 1892 г., с. 405
- ↑ Български алманах за 1893 г., с. 573
- ↑ Български алманах за 1897 г., с. 1515
- ↑ На днешната дата, 10 септември. Рождениците днес, www.manager.bg