Стоян Венев
Стоян Венев Илиев е български художник – живописец и карикатурист, удостоен с държавните звания „Народен художник“ (1954) и „Герой на социалистическия труд“ (1964 и 1984).
| Стоян Венев | |
| български художник | |
| Роден |
21 септември 1904 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Жанр | портрет, карикатура |
| Направление | живопис |
| Награди | Димитровска награда (1950, 1953) Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (1982) |
| Стоян Венев в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е на 21 септември 1904 г. в село Скриняно, община Кюстендил. Завършва гимназия в Кюстендил (1928). Още през ученическите си години започва да рисува карикатури за различни вестници и списания – „Червен смях“, „Звънар“, „Ехо“ и други. Тези негови карикатури са подписани с псевдонима Пролетарче.
През 1931 г. завършва живопис в Художествената академия в София, където са му преподавали професорите Борис Митов, Стефан Иванов и Димитър Гюдженов. Творчеството му обаче е в конфликт с тяхната естетика и художествени принципи.[1]
Още в ранните си творчески години той става широко популярен. Неговите произведения са основно в живописта, но рисува също и графики и карикатури.
През 30-те години е художник илюстратор на вестника за юноши „Весела дружина“ с издатели-редактори Емил Коралов и Лъчезар Станчев.
Първите изложби, в които участва, са през 30-те години. В изложбите участва съвместно със скулптура Иван Фунев. Други основни теми в картините на Стоян Венев са народният фолклор и бит.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. той се включва в репресиите над творците, изправени пред т.нар. Народен съд, и по време на процесите прави 68 цветни карикатури, които излага по прозорците на „партийната книжарница“ до Съдебната палата.[2]
След това публикува множество свои карикатури във вестниците „Стършел“, „Работническо дело“ и др. Големи успехи имат и неговите картини в живописта.
Организира самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Участва в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, в Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ, Ню Йорк, и др. Юбилейни изложби: в София (1954, 1964 и 1974) и Кюстендил (1984).
Творби на Стоян Венев се намират в НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и в множество частни колекции.
През 1950 г. и 1953 г. е отличен с Димитровска награда.
Удостоен със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 1965 г.
Литература
редактиране- Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 104 - 106.
- Дончева, Румяна, „Книжната илюстрация на кюстендилския художник Стоян Венев“. – В: Известия на Исторически музей, Кюстендил, т. XVI, Велико Търново, 2010, с. 405 – 411.
Признание
редактиранеВенев нос в Антарктика е наименуван на Стоян Венев.[3]
Бележки
редактиране- ↑ Аврамов, Димитър. Стоян Венев – самобитен художник на примитивното българско село // kultura.bg. 21 септември 2014. Посетен на 5 февруари 2025.
- ↑ Димитрова, Диляна. Стъписващо свидетелство за еуфорията на Стоян Венев от „Народния съд“ // ploshtadslaveikov.com. 15 октомври 2020. Посетен на 5 февруари 2025.
- ↑ Venev Point. Scientific Committee on Antarctic Research (SCAR): Composite Gazetteer of Antarctica
Външни препратки
редактиране- Димитър Аврамов, „Стоян Венев – самобитен художник на примитивното българско село“, „Портал за култура, изкуство и общество“, 21 септември 2014
- Людмила Първанова, „Майстора спасил Стоян Венев от бой“, в-к „Стандарт“, 21 ноември 2004
- Людмила Габровска, „Стоян Венев зарязва парламента заради четките“, в-к „Новинар“, 20 ноември 2004