Стоян Георгиев (Дабиля)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Георгиев.
Стоян (Танчето) Николов Георгиев е български просветен деец, общественик, политик и революционер, струмишки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).[1]
| Стоян Георгиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | 14 ноември 1914 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| XVII ОНС | |
Биография редактиране
Стоян Георгиев е роден в 1870[2] или в 1874 година в струмишкото село Дабиля, в заможен род на сапунджии, жители на град Струмица. Образованието си получава в родното си село, в Щип, в Солунската българска мъжка гимназия (1892)[3] и във Висшето училище в София.[4]
Връща се в Струмица и работи в току-що отвореното българско трикласно училище в града. Преподава и в Белоградчик[5] и на други места. Влиза във ВМОРО и от 1895 година е пръв лидер и организатор на движението в Струмица и Струмишко. До края на 1895 година, заедно с обущаря Доне Лазаров от Струмица основава революционни комитети в следните села: Дабиля, Муртино, Робово, Варварица, Велюса, Нивичани, Василево, Моноспитово, Ново село, Куклиш, Костурино и Попчево.[6] През април 1898 година се прехвърля във вътрешността на Македония като войвода на чета, успешно се справя с поставените му задачи и през септември се завръща в България.[7] През 1900 година е отново в Струмица като главен учител в българското училище и ръководител на Струмишкия окръжен революционен комитет. Влиза в остър конфликт с владиката Герасим Струмишки заради революционната дейност и заедно с Давид Наков е прогонен от Струмица. В отговор окръжният комитет издава смъртна присъда на митрополита,[8] която остава неизпълнена.
През 1903 година е заловен и осъден на 101 години затвор след разкритията на Струмишката афера.
През 1914 година е избран за народен представител в XVII народно събрание от Струмишки окръг с Демократическата партия.[9][10] Убит е на път за София.[1][11][4]
Струмишкият деец на ВМОРО Васил Драгомиров пише за Стоян Георгиев:
| „ | Той имаше благ характер, с голям и бистър ум, критикуваше лошото с цел да го предотврати. Беше безстрашен. С агитацията привличаше хората към организацията, макар че приказките му бяха за бунт и въстание. От неговите слова и шпионите ставаха негови верни последователи и здрави хора на организацията.[12] | “ |
Бележки редактиране
- ↑ а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 91.
- ↑ Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 224. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
- ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 212-213.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 177.
- ↑ „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.108 – 109.
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 97 - 99.
- ↑ Живков, Светослав. Пропорционалното представителство. Избори и електорално законодателство в България в навечерието на Първата световна война. София, УИ "Св. Климент Охридски", 2022. с. 497-505.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 54.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 32.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 213.