Отваря главното меню

Стоян Кръстев (на сръбски: Стојан Крстић или Stojan Krstić, Стоян Кръстич) е македонски сърбоманин, деец на Сръбската пропаганда в Македония.

Стоян Кръстев
Стојан Крстић
сръбски духовник
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Роден е в стружкото село Лабунища, тогава в Османската империя. Става български екзархийски свещеник, но влиза в конфликт с новоназначения в 1890 година митрополит Синесий Преспански и Охридски и минава на сръбска страна. Малко по-късно е убит, като сърбите представят убийството му като българско дело, а за основен подстрекател се сочи Синесий. Поп Стоян е обявен за мъченик на сръбската идея и убийството предизвиква бурни реакции в Белград. Османското разследване установява, че убийството е дело на албанец и е предизвикано от лична свада, като такова съобщение излиза и във вилаетския официален вестник.[1] В спомените си Синесий Охридски пише, че при пристигането му в епархията поп Стоян вече е бил сърбоманин и отхвърля всякакво участие в убийството му.[2] Според валията поп Стоян е убит от разбойници, тъй като и самият той бил разбойник. Попът имал сестра блудница, при която често идвали арнаути разбойници, които и го убили.[3]

На 14 август в Подгорци е убит и синът му Ставри. В Белград, на Звездар, в 1920 година улица е кръстена „Поп Стоянова“.[4]

Видният български историк и дипломат Симеон Радев описва случката така:

Малко след пристигането си в Охрид, Синесий отишъл да служи в Подгорица, село, дето поп Стоян бе свещеник. Щом пристигнал там обаче, казали му, че поп Стоян, макар и предупреден, отнесъл ключовете от църквата и отсъствувал. Синесий казал да разбият вратата на църквата и служил в нея. Не се минало един месец, и поп Стоян паднал убит. Вик се вдигна тогава от вестниците в Белград, че убийството станало по заповед на Синесий, тъй като поп Стоян се бил отказал от Екзархията и заявил, че е сърбин. Една анкета на турските съдебни власти установи, че убиецът бил един албанец, личен враг на поп Стоян, скаран с него заради някакъв имот.[5] Заключението на анкетата бе публикувано в официалния орган на вилаета в Битоля.[6] Нищо обаче не можа да разпръсне умишлените сръбски предубеждения. Белградските вестници не преставаха да сочат Синесия като убиец от поп Стояна те направиха национален герой – първият мъченик на тяхната пропаганда. Синът му бе възпитан в Белград и през царуването на крал Александър стана сенатор.[7]

БележкиРедактиране

  1. Радев, Симеон. Лица и събития от моето време, том 1. София, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, 2014. ISBN 987-954-09-0842-7. с. 44.
  2. Синесий, епископъ въ Щипъ и Пловдивъ и митрополитъ въ Одринъ, Охридъ и Скопие. Автобиографични бележки: подъ редакцията на Г. Д. Баласчевъ (историкъ археологъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 15.
  3. Синесий, епископъ въ Щипъ и Пловдивъ и митрополитъ въ Одринъ, Охридъ и Скопие. Автобиографични бележки: подъ редакцията на Г. Д. Баласчевъ (историкъ археологъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 16.
  4. Писали сте. // Политикин Забавник. Посетен на 2 май 2014 г.
  5. Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Български писател, 1967. с. 141.
  6. Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Български писател, 1967. с. 141 - 142.
  7. Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Български писател, 1967. с. 142.