Стоян Марко Българин
Стоян или Йоан Марко Българин (на гръцки: Στογιάννης, Ιωάννης Μάρκου) е гръцки революционер и военен от български произход, герой от Гръцката война за независимост. Участва в операциите в Македония, Епир, Пелопонес, Тесалия, Северните Споради и Централна Гърция, като си сътрудничи с Ангел Гацо.[1]
| Стоян Марко Българин Στογιάννης Μάρκου | |
| гръцки революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1834 г.
|
Биография редактиране
Роден е във Воден в края на XVIII век. Става знаменосец на Ангел Гацо и участва в Негушкото въстание в началото 1822 година, като успява да се спаси при разрушението на града през април. През юни 1822 година е в Епир, където на 30 юни участва в битката при Плака срещу Омер Вриони. След това заминава с четата на Гацо за Пелопонес, където участва в битките срещу Махмуд Драмали паша и на 26 юли 1822 година участва в битката при Дервенакия. В 1823 година с четите на Гацо и Анастасиос Каратасос отива в Магнисия, където на 14 май се провежда четиридневната битка при Трикери срещу Мехмед Кютахи паша. След примирието в Трикери, Марко последва войските на Скиатос. Там на 9 октомври 1823 година той участва в битката с вицеадмирала на османския флот Хюсреф Топал паша. След това Марко с четите на Гацо и Каратасос отново заминава за Пелопонес. На 15 март 1825 година участва в битката при Схинолака, където под общото командване на Каратасос е спряно за първи път настъплението на редовните египетски войски на Ибрахим паша. След това Марко с Гацо се завръща в Централна Гърция, където участва в петдневната битка при Аталанти от 5 до 9 ноември 1826 година срещу Мустафа бей и Кая бей, където е тежко ранен. След това продължава похода си с войските на Гацо и отива в Тесалия, където на 9 и 10 ноември 1827 година се води ожесточена битка срещу албанците на Нурка Сервани, в Трикери, в която загива и Сервани. В края на същата година с четата на Гацо той се изправя срещу османските войски на Абас паша и Дженедек бей в Дади (Амфиклия). След края на революцията Марко се установява в Аталанти, както и много други македонци, основали селището Неа Пела. Там той работи като пазач на местния солен склад до смъртта си през 1834 година.[1]
Гацо пише за Марко на 12 август 1838 година: „В продължение на шест години беше войник, който не се поддаваше на никаква слабост. Войник храбър, патриот и изцяло предан на своя военачалник.“[1] Марко подава молба до властите да му се отпусне един декар парцел, на който да изгради къща, в която да гледа децата си. В молбата пише: „Подписаният съм от България и от любов към любезнейшето отечество Гърция напуснах и отечество, и богатство, и дойдох тук, в Гърция, за да пролея даже кръвта си за нейната независимост, но след толкова жертви, които дадох, днес съм онеправдан и прекарвам в голяма мизерия“. Молбата му не е удовлетворена по формални причини.[2]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Γενικά Αρχεία του Κράτους, Αρχεία Γραμματείας, Υπουργείου επί των Οικονομικών (1833 – 1862), Υποαρχείο 1, Σειρά 7, Φάκελος 218, Τεκμήρια 99 – 107
- ↑ Тодоров, Николай, Веселин Трайков. Българи участници в борбите за освобождението на Гърция. София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 35.