Стоян Савов
Стоян Генов Савов е български офицер от Държавна сигурност (генерал-лейтенант).
| Стоян Савов | |
|---|---|
| български офицер от Държавна сигурност | |
| Роден | |
| Починал | |
| Партия | Българска комунистическа партия (август 1944 г.)[1] |
Роден през 1924 година в Лесичово, Пазарджишко, той се включва в ранна възраст в комунистически организации. След Деветосептемврийския преврат постъпва в Държавна сигурност работи дълги години в разузнаването, достигайки през 1972 година до поста началник на Първо главно управление. От 1973 до 1990 година е заместник-министър на вътрешните работи.
Биография редактиране
Ранни години редактиране
Стоян Савов е роден на 23 юни 1924 година в Лесичово, Пазарджишко, в средно заможно семейство.[2] През 1939 година, като ученик в IV клас на Пазарджишката гимназия, е приет в нелегалния комунистически Работнически младежки съюз (РМС), където след това става отговорник за класа си и член на ръководството на организацията в училището.[3] Скоро е изключен от гимназията и се установява в родното си село, където е избран за отговорник на група на РМС.
Савов участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Организира дейности за събиране храна за нелегални. Задържан е от полицията по ЗЗД в продължение на 7 дни (1943). Няколко дена след освобождаването от ареста се включва в състава на чета „Стефан Караджа“ на Партизански отряд „Панайот Волов“.[3] Като партизанин е предан и дисциплиниран боец. През август 1944 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП).[4] След Деветосептемврийския преврат от 1944 година заминава на фронта и участва в първата фаза на участието на България във войната срещу Третия Райх.[3] През декември 1944 година вече е в Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“, която завършва през септември 1945 година и е произведен в младши лейтенант.[3]
На 24 януари 1947 година Стоян Савов е назначен за разузнавач IV степен в Държавна сигурност в Пазарджик, на 15 март е повишен в групов началник III степен, а на 30 април вече е началник на бюрото на Държавна сигурност в Пазарджик.[3] На 27 октомври 1949 година е прехвърлен в София като началник на отделение в инспектората на Министерството на вътрешните работи (МВР), а на 1 юли 1951 година е повишен в капитан и от 30 юли е заместник-началник на инспектората.[3] На 29 април 1952 година предсрочно е повишен в майор.[5] През декември 1953 година завършва едногодишна специална школа в Съветския съюз.[3]
В разузнаването редактиране
През януари 1954 година Стоян Савов е назначен във външното разузнаване, където направо става началник на отдела за Югославия.[3] От 1955 до началото на 1956 година работи в Югославия, а след това няколко месеца до края на 1956 година е резидент в Гърция, като на 3 май 1956 година е повишен в подполковник.[6] Заради незнанието на чужди езици работата му в Гърция е фокусирана главно върху българските емигранти.[7]
В Гърция Савов бързо влиза в конфликт с посланика Коста Ламбрев, когото обвинява в интригантство и грубо отношение към персонала, след като Ламбрев уволнява единственият служител на резидентурата, знаещ гръцки.[7] Ламбрев е подкрепен от политическото ръководство в София и Савов е наказан за неспазване на субординацията, както и за загубата на секретен документ от негов подчинен.[8] В разгара на конфликта служителка на посолството дори обвинява Савов в сексуален тормоз.[9]
След отзоваването му от Гърция в края на 1956 година Стоян Савов работи известно време във Второ управление (контраразузнаване), а през 1958 – 1963 година е в Ливан под прикритието на дипломатически пост.[3][4] На 16 април 1962 година е повишен в полковник.[5] След връщането си от Ливан от март 1963 година Савов отново е началник отдел в разузнаването, а през април 1966 година става и заместник-началник на Първо управление.[3]
Неуспехът на разузнаването да предвиди военния преврат в Гърция през април 1967 година предизвиква острата реакция на ръководството на режима и в него са направени значителни кадрови размествания, включващи и смяната на началника на управлението Константин Атанасов.[10] В тази ситуация Савов отново оглавява резидентурата в Гърция, която е най-важната за българското разузнаване по това време.[11] Той пребивава в Гърция под прикритието на първи секретар в посолството, отговорен за стопанските връзки, като по това време работата на цялата резидентура е силно ограничено от политическите репресии в страната, които силно затрудняват вербуването и поддържането на местна агентура.[12] За най-голям успех от престоя му в Гърция е смятано връщането в България на секретен сътрудник на разузнаването с псевдоним „Бистра“, поискал преди това политическо убежище в Гърция.[13]
Савов се връща в България на 15 февруари 1972 година, а на 19 юли е назначен за началник на Първо главно управление при разместванията в МВР след отстраняването на министъра Ангел Солаков, заемайки мястото на издигнатия за заместник-министър Димитър Кьосев.[14] На 5 септември е повишен в генерал-майор в съответствие с длъжността му.[13][4]
Заместник-министър редактиране
След внезапната смърт на Димитър Кьосев, на 14 юли 1973 година Стоян Савов е назначен на негово място за заместник-министър на вътрешните работи, отговорен за разузнаването и архива на Държавна сигурност.[15][4] Той остава на този пост дълги години, в които стават някои от тежките провали на разузнаването, допринесли за международното компрометиране на тоталитарния режим в страната, като дезертирането на Владимир Костов и убийството на Георги Марков.[16]
През януари 1990 година Савов участва активно в масовото унищожаване на документи от архива на Държавна сигурност.[16] По негово лично нареждане делото по оперативната разработка на Георги Марков е предадено на началника на разузнаването Владимир Тодоров, след което изчезва.[16] Освободен е от МВР с указ от 5 февруари 1990 година, считано от 1 юли.[16] През следващата година Савов и Тодоров са обвинени в унищожаването на служебни документи, като началото на съдебния процес е насрочено за 8 януари 1992 година.[16][17]
Стоян Савов се самоубива на 6 януари 1992 година в Лесичово пред паметника на загиналия на 5 септември 1943 г. като партизанин негов другар Любомир Дарджиков.[16] Оставя предсмъртно писмо, адресирано до жена му, в което пише: Вие знаете много добре, че много отдавна, преди 10.XI.1989 г., аз ненавиждах Тодор Живков и живковистите и не мога да преживея сега моето име да бъде опетнено и свързано с този престъпник.[18]
Семейство редактиране
Стоян Савов е женен за Иванка Савова, която също като него е някогашна партизанка.[16] Двамата имат син и дъщеря.[19]
Синът на Стоян Савов Александър Савов (р. 1955) работи в разузнаването през 1984 – 1990 година, като през последната година е под прикритието на дипломат в Ню Йорк.[19] През 2003 година се връща на дипломатическа работа и става посланик в Южна Корея (06.10.2003 – 30.06.2008), началник отдел в Министерството на външните работи (17.09.2008 – 25.07.2010) и постоянен представител на България към ЮНЕСКО (от 2010)[20][21][22] Работи за Ирина Бокова по време предизборните ѝ кампании за генерален директор на ЮНЕСКО (2009 и 2013) и за генерален секретар на ООН (2014 – 2016).[23][24][25]
Образование редактиране
- Школа за запасни офицери (декември 1944 – септември 1945)
- Контраразузнавателна школа на КГБ, СССР, (ноември 1952 – декември 1953)
Звания редактиране
- Младши лейтенант, ШЗО (1945)
- Капитан (1 юни 1951)
- Майор (29 април 1952)
- Подполковник (3 май 1956)
- Полковник (16 април 1962)
- Генерал-майор (5 септември 1972)
- Генерал-лейтенант
Награди редактиране
- Орден „За храброст“[15]
- Орден „За народна свобода 1941 – 1944“ (1948)[15]
- Орден „За народна свобода 1941 – 1944“ (1952)[15]
- Медал „За участие в антифашистката борба“ (1954)[15]
- Медал „За боева заслуга“ (1954)[15]
- Орден „За народна свобода 1941 – 1944“ (1959)[15]
- Орден „9 септември 1944“ II степен (1964)[15][26]
- Почетна значка на КДС (1966)[15]
- Медал „За прослужени години в МВР“ I степен (1967)[15]
- Медал „25 години МВР“ (1969)[15]
- Орден „Народна република България“ II степен (1969)[26]
- Орден „Народна република България“ I степен (1974)[15]
- Орден „9 септември 1944“ I степен (1964)[26]
- Орден „Дружба на народите“ (СССР, 1974)[15]
- Герой на социалистическия труд (22 юни 1984)[26]
- Орден „Червено знаме“ (СССР, 1974)[26]
- Орден „Народна република България“ I степен (1986, за участие в т.нар. „Възродителен процес“)[27]
Бележки редактиране
- ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
- ↑ Методиев 2015, с. 401.
- ↑ а б в г д е ж з и к Методиев 2015, с. 402.
- ↑ а б в г - ЦДА, Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 4212, 9 – 11 (Протокол № 410 от 10 юли 1973 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП) – www.archives.bg
- ↑ а б Методиев 2015, с. 403.
- ↑ Методиев 2015, с. 402 – 403.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 404.
- ↑ Методиев 2015, с. 404 – 406.
- ↑ Методиев 2015, с. 407.
- ↑ Методиев 2015, с. 408.
- ↑ Методиев 2015, с. 402, 408.
- ↑ Методиев 2015, с. 409 – 411.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 413.
- ↑ Методиев 2015, с. 413 – 414.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Методиев 2015, с. 414.
- ↑ а б в г д е ж Методиев 2015, с. 415.
- ↑ Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 195
- ↑ Методиев 2015, с. 415 – 416.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 416.
- ↑ Решение № 175 от 14.12.2010 г. – МВнР – посланици и генерални консули // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2010.
- ↑ Решение № 199 от 16.03.2011 г. – Министерството на външните работи // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011.
- ↑ Кристиан Вигенин поздрави Ирина Бокова за номинирането ѝ за втори мандат като генерален директор на ЮНЕСКО, официален уебсайт на Министерство на външните работи, 11.10.2013
- ↑ Кадрови разузнавач на ДС, работил срещу САЩ, прави кампаниите на Бокова за ЮНЕСКО, Faktor.bg, 08 Feb 2016 г.
- ↑ Скандално! Седем от екипа, работещи за Бокова – агенти на ДС, Faktor.bg, 24 Mar 2016 г.
- ↑ Борислав Зюмбюлев, „За Жотева и ДС“, в. „24 часа“, 4 април 2016 г.
- ↑ а б в г д Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 496
- ↑ Решение „А“ № 373 На Политбюро на ЦК на БКП от 10.ІV.1986 г. ЦДА, ф. 1 б, оп.68, а. е. 16291 л. 1 – 3. Оригинал. Машинопис; Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. с.221 – 223.
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.