Отваря главното меню
Уикипедия

Стоян Савов

Стоян Генов Савов е български офицер, генерал-лейтенант, разузнавач, заместник-министър на вътрешните работи, политик от БКП.

Стоян Савов
Лични данни
Роден
Починал
6 януари 1992 г. (на 67 г.)
Полит. партия БКП (1944 – 1989)
Професия български офицер генерал-лейтенант, политик
Портал Портална икона Политика

Съдържание

БиографияРедактиране

Стоян Савов е роден на 23 юни 1924 г. в с. Лесичево, Пазарджишко в средно селско семейство. Като ученик в IV клас на Пазарджишката гимназия е приет в РМС (1939). Отговорник на класовете по ремсова линия и член на гимназиалното ръководство на РМС. Изключен от гимназията (1939). Установява се в родното си село, където е избран за отговорник на ремсова група.

Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Организира дейности за събиране храна за нелегални. Задържан е от полицията по ЗЗД в продължение на 7 дни (1943). Няколко дена след освобождаването от ареста се включва в състава на чета „Стефан Караджа“ на Партизански отряд „Панайот Волов“. Като партизанин е предан и дисциплиниран боец. През август 1944 г. е приет за член на БРП (к.).[1]

Професионална кариераРедактиране

След 9 септември 1944 г. заминава на фронта и участва в първата фаза на участието на България във войната срещу Третия Райх.

Завършва Школата за запасни офицери през 1945 г. От февруари 1947 г. е в системата на МВР. През 1952 г. завършва едногодишна контраразузнавателна школа в СССР. За кратко време усвоява работата и постига добри успехи. Повишен в групов началник и началник на бюро. През 1949 г. е преназначен в отдел „Инспекторат“. Изпращан е на задгранична работа в Югославия, Гърция и Ливан.[1] От март 1956 година е ръководител на резидентурата на разузнаването в Гърция. Влиза в конфликт с управляващия българската Легация в Атина Коста Ламбрев и в края на годината, след загубата от негов подчинен на секретен документ е отзован. [2]

От април 1966 г. е заместник-началник на управление. Притежава добра обща култура и политическа подготовка, въпреки незавършеното висше икономическо образование по външна търговия. През 1968 – 1972 година отново е на работа в Гърция.[2]

Работата му зад граница е оценявана многократно като добра. Повишен е в звание генерал-майор.[1] Началник на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност (ДС) от 1 август 1972 до 16 юли 1973 г. От 10 юли 1973 г. е заместник-министър на вътрешните работи при министър Димитър Стоянов, ресорен за ПГУ и отдел III-ДС.[1] Смята се за съпричастен към редица операции на Държавна сигурност, включително към убийството на Георги Марков.[3] Подведен е под отговорност за унищожаване на архивни материали за убийството на Марков.[4] Награждаван е с орден „Народна република България“ – I степен за участие във Възродителния процес.[5] Освен това На 22 юни 1984 г. обявен за Герой на социалистическия труд с указ № 1982 по случай 60-годишнината му. Награждаван е с ордени „Народна свобода 1941 – 1944“ (1948), „Червено знаме“ (1959), „9 септември 1944“ II и I ст. (1964, 1974), „Народна република България“ II и I ст. (1969, 1974), съветски ордени „Дружба между народите“ (1974) и „Червено знаме“ (1984)[6].

На 6 януари 1992 г. край родното си село Лесичево, Пазарджишко е намерен мъртъв с огнестрелна рана в слепоочието пред паметника на загиналия на 5 септември 1943 г. като партизанин негов другар Любомир Дарджиков. Оставя предсмъртно писмо, адресирано до жена му.[7]

Син на ген. Стоян Савов е Александър Савов, установен и обявен през 2010 и 2011 г. от Комисията по досиетата като щатен служител на ПГУ на ДС – разузнавач, назначаван впоследствие и като дипломат – постоянен представител на България към ЮНЕСКО, посланик в Сеул (06.10.2003 – 30.06.2008) и началник отдел в Министерството на външните работи (17.09.2008 – 25.07.2010).[8][9][10] Александър Савов е работил за Ирина Бокова по време предизборните ѝ кампании за генерален директор на ЮНЕСКО (2009 и 2013) и за генерален секретар на ООН (2014 – 2016).[11][12][13]

БележкиРедактиране

  1. ↑ а б в г - ЦДА, Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 4212, 9 – 11 (Протокол № 410 от 10 юли 1973 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП) – www.archives.bg
  2. ↑ а б Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 404 – 414.
  3. ↑ Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 414.
  4. ↑ Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 195
  5. ↑ Решение „А“ № 373 На Политбюро на ЦК на БКП от 10.ІV.1986 г. ЦДА, ф. 1 б, оп.68, а. е. 16291 л. 1 – 3. Оригинал. Машинопис; Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. с.221 – 223.
  6. ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 496
  7. ↑ Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 415 – 416.
  8. ↑ Решение № 175 от 14.12.2010 г. – МВнР – посланици и генерални консули. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2010.
  9. ↑ Решение № 199 от 16.03.2011 г. – Министерството на външните работи. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011.
  10. ↑ Кристиан Вигенин поздрави Ирина Бокова за номинирането ѝ за втори мандат като генерален директор на ЮНЕСКО, официален уебсайт на Министерство на външните работи, 11.10.2013
  11. ↑ Кадрови разузнавач на ДС, работил срещу САЩ, прави кампаниите на Бокова за ЮНЕСКО, Faktor.bg, 08 Feb 2016 г.
  12. ↑ ​Скандално! Седем от екипа, работещи за Бокова – агенти на ДС, Faktor.bg, 24 Mar 2016 г.
  13. ↑ Борислав Зюмбюлев, „За Жотева и ДС“, в. „24 часа“, 4 април 2016 г.

Външни препраткиРедактиране

  • Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 401 – 416.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стоян_Савов&oldid=8803938“.