Стоян Сукарев

Стоян Дончев Сукарев е български писател, краевед, журналист и културен деец, носител на наградата „Пловдив“.

Стоян Сукарев
български писател
Роден	20 август 1953 г.(1953-08-20) Брезово, Народна република България
Починал	1 май 2015 г. (на 61 г.) Пловдив, България
Националност	България
Литература
Жанрове	Роман, новела, разказ, приказка, краезнание
Дебютни творби	„Мъка по лъв“, 1985
Известни творби	„Червеният амарант“, „Книга за Брезово“
Награди	„Южна пролет“ 1986, „Пловдив“, 1991
Семейство
Съпруга	женен три пъти – 1974, 1983, 1995
Деца	син (1977), дъщеря (1996)

Биография

Роден в село Брезово на 20 август 1953 г. От малък показва любознателност и висок успех. Завършва СПТУ по фина механика в областния център град Пловдив. След отбиване на военната си служба, от есента на 1973 г. учи българска филология в първия випуск на специалността в новооткрития Пловдивски университет. Като студент пише и публикува първите си разкази. Дипломира се през 1977 г., защитавайки с отличие дипломна работа за творчеството на Гео Милев. Установява се в Пловдив. През 1979 г. е удостоен с първа награда на националния литературен конкурс „Цветан Зангов“ за новелата „Селото“.

В продължение на почти 40-годишната си трудова кариера сменя различни професии. Започва в сферата на образованието като учител и по-късно училищен инспектор, след това журналист, служител в общинската администрация, книгоиздател, връзки с обществеността в Международен панаир Пловдив и др.

Умира от бързо прогресиращо злокачествено заболяване през 2015 г.

Творчество

Първата му самостоятелна книга – сборник с разкази „Мъка по лъв“, е публикувана през 1985 г. от Държавно издателство „Христо Г. Данов“.

През 1990 г. излиза романът му „Червеният амарант“, удостоен с наградата „Пловдив“.

През 1992 г. е отпечатана „Книга за Брезово“, краеведческо изследване, посрещнато с голям успех от заинтересованите читатели, с признат в България и чужбина научен принос.

През 90-те години писателят насочва вниманието си към детската аудитория – съставя и редактира петтомен сборник с български народни приказки, написва и детска книга за балканския юнак Крали Марко, издадени от Издателска къща „Хермес“.

Различни затруднения от личен характер откъсват автора от литературните му интереси през новото хилядолетие. Той пише все по-рядко и не издава нищо до края на живота си. Последният му роман „Великана и Савската царица“ остава недовършен.

Към творческото му наследство трябва да се прибавят десетки разкази, отпечатвани в различни литературни и информационни издания, както и множество статии, посветени на проблеми на културния живот в Пловдив.

Източници

• Владимир Янев. Пловдивският университет. Литературната история на Пловдив
• Същият. Литературният Пловдив от 19 век до наши дни. Пловдив, Хермес, 2008
• Стойо Вартоломеев. В търсене на литературния модел. – Т р а к и я, 1987, 2, с. 110-118.
• Пловдивският писател С. Сукарев отличен за дебют за книгата „Мъка по лъв“. – Отечествен глас, 28 март 1986, с. 3.
• Х. Стойков. Временният изпълком единодушно присъди наградата „Пловдив“. – Г л а с, 10 май 1991, с. 1.
• Александр ГАНЧЕВ, Владимир МИЛЬЧЕВ, Александр ПРИГАРИН. Специфика миграционной активности населения региона „Сърнена Средна гора“ на рубеже XVIII–ХІХ вв. и ее влияние на формирование болгарской общины „туканцев“ в Южной Бессарабии. Academy of sciences of Моldova the Institute of Cultural Heritage. – Journal of Ethnology and Culturology, Volume XVII, Chişinău, 2015, p. 61
• Същите. Локализиране на балканската прародина на българите туканци от Бесарабия и Таврия според писмени и фолклорни източници. – Български фолклор, XLII/2016, 1, с. 50
• Народна младеж, № 85, 29. 04. 1979.
• Юбилеен вестник Пловдивски университет, октомври 2011. Филологически факултет, с. 12
• Материал от блога на сина му Видин Сукарев и др. публикации
• Отиде си журналистът Стоян Сукарев, 02.05.2015