Страданията на младия Вертер

„Страданията на младия Вертер“ (на немски: Die Leiden des jungen Werthers) е епистоларен роман на немския поет и белетрист Йохан Волфганг фон Гьоте. В романа „Страданията на младия Вертер“ (1774) се разказва за младия стажант по право, който пише за нещастната си любов към неговата любима Лоте, която е сгодена за друг. Накрая на романа Вертер се самоубива.

Страданията на младия Вертер
Die Leiden des jungen Werthers
Титулната страница на първото издание
Титулната страница на първото издание
АвторЙохан Волфганг фон Гьоте
Създаване1774 г.
Германия
Първо издание1774 г.
Flag of Germany.svg Германия
Оригинален езикнемски
Жанрепистоларен роман
Издателство в БГжурнал „Зимни нощи“ (1889)
Пловдив (1906)
Ал. Паскалев и сие (1915 – 1925)
Акация (1929)
Хемус (1934, 1946)
Игнатов (1937, 1940)
Народна култура (1956, 1980)
SM (1992)
ПреводачИван Драгнев (1889)
П. Недков (1906)
Кр. Ангелов (1915)
Николай Вранчев (1929)
Асен Разцветников (1934, 1946, 1956, 1980)
Димитър Стоевски (1937, 1940, 1992)
НачалоWas ich von der Geschichte des armen Werther nur habe auffinden können, habe ich mit Fleiß gesammelt und lege es euch hier vor, und weiß, dass ihr mir's danken werdet.
КрайKein Geistlicher hat ihn begleitet.
Страданията на младия Вертер в Общомедия

Гьоте пише романа в рамките на шест седмици.[1] За първи път романът се появява през 1774 г. на Лайпцигския панаир на книгата и веднага се превръща в бестселър. След националния успех на драмата „Гьоц фон Берлихинген“ (1773) това е вторият голям успех на Гьоте, вече в европейски мащаб. И двете произведения могат да бъдат причислени към литературното течение „Буря и натиск“. В „Страданията на младия Вертер“ основен изразител на това течение е главният герой, който е страстен и чувствителен, духът му е бунтовен, боготвори природата, обича античната литература, прелива от жизнерадост, но също така се усеща неговата неудовлетвореност от живота.

През 1787 г. Гьоте преработва романа, като между другото премахва родителния падеж -s в заглавието – от „Die Leiden des jungen Werthers“ на „Die Leiden des jungen Werter“. Романът прави Гьоте известен в Германия и спада към най-успешните романи в литературната история.[1]

Сюжетът на романа е в известна степен автобиографичен, доколкото Гьоте описва своята платонична връзка с вече сгодената Шарлоте Буф и преработва това свое изживяване с литературни похвати. Мотивът за трагичния изход от тази любов Гьоте заема от съдбата на своя приятел Карл Вилхелм Йерусалем, секретар в немското градче Вецлар. Той бил влюбен в омъжена жена на име Елизабет Херд, която останала недостъпна за него. Литературният облик на Лоте в романа носи също така качества на тъмнооката Максимилиана фон Ла Рош, друга позната на Гьоте от времето около създаването на романа. Въпреки тези връзки с реални хора и събития, Гьотевият Вертер си остава измислен персонаж.

СюжетРедактиране

 
Вертер (рисунка от Ходовиески)
 
Лоте (рисунка от Ходовиески)

Действието в романа се развива в периода от време между 4 май 1771 г. до 24 декември 1772 г.

Книга първаРедактиране

Младият Вертер е напуснал родното си място, за да задейства въпроса с наследството на майка си и в същото време за да остави зад себе си една нещастна любовна история. Наема си квартира в града, а след това в близко до него селце на име Валхайм и там той се наслаждава на прекрасната природа като описва чувствата и впечатленията си в малки скици. Един ден Вертер се запознава със симпатичен чиновник, който е вдовец и баща на девет деца. Той кани Вертер на вечеря, но Вертер отписва поканата и скоро дори забравя за този човек. По път за една танцувална вечеринка заедно с други млади хора каретата спира пред къщата на същия този чиновник, за да вземе неговата дъщеря. Вертер я вижда, заобиколена от осемте си братя и сестри, на които тя реже хляб от калъпа, и остава дълбоко впечатлен от тази сцена. Най-вече той е впечатлен от младото момиче, което в тази ситуация изцяло е поело ролята на майка. По време на бала, който е и цел на съвместното им пътуване, Вертер кани Лоте на втори танц, а тя дори му потвърждава трети. Приятелките на Лоте забелязват симпатиите и веднага се впускат да напомнят на момичето за Алберт. На въпроса кой е Алберт, Лоте разяснява, че той е „един добър мъж, с който тя е така да се каже сгодена“. Вечерта се разразява буря и Вертер и Лоте наблюдават природата след дъжда – чиста, влажна и свежа. И на двамата им хрумва известното стихотворение на КлопщокПразник на пролетта“. Вертер интерпретира това хрумване като душевна предопределеност и от този момент нататък търси близостта на Лоте.

Когато годеникът на Лоте – Алберт, се завръща от служебното си пътуване, настроението на Вертер се променя коренно. Оформя се любовен триъгълник, в който Лоте за Вертер е като „светица“, в чиято близост той не изпитва страстно желание да я притежава. В началото връзката на Вертер и Лоте е чисто платоническа. Алберт и Вертер се сприятеляват и често дискутират по различни житейски въпроси. Тогава разликата между двамата си проличава: Вертер е човек на буйните чувства, а Алберт е улегнал традиционалист. Вертер обаче усеща, че не може да признае чувствата си към Лоте пред Алберт и решава да напусне околността, без дори да се сбогува. Повод за неговото бягство става един много емоционален разговор, в който става ясно, че Лоте е обещала на умиращата си майка, че ще се омъжи за Алберт.

Книга втораРедактиране

Вертер работи известно време при един придворен пратеник. Педантичността на началниците му и тесногръдието на дворцовия етикет обаче го карат да осъзнае, че не се вписва в това общество и не може да се идентифицира с него. Един ден граф С. му заявява, че неговото буржоазно присъствие притеснява прослойката на властимащите и Вертер се чувства съсипан. Същевременно разбира, че Лоте и Алберт са се оженили, без да го информират и без да го поканят, и тази вест го кара да помоли да бъде освободен от двора. Вертер отпътува към свой познат княз, където остава няколко седмици, а след това се прибира в родното си място Валхайм.

Младият мъж отново започва да посещава Лоте. Несъзнателно Лоте кокетничи с чувствата на Вертер, тя например докосва с канарчето си първо своите и след това неговите устни, и с това разпалва чувствата на младия Вертер. Лоте отказва на Вертер да се „наслаждават на чувствата на едно истинско приятелство“ и го моли за кратко да се отдалечи от нея и да я посети отново по Коледа, тъй като и хората от селото са започнали да ги обсъждат.

Вертер не спазва тази уговорка и в отсъствието на Алберт отново се появява при Лоте, при което започва да ѝ чете от стиховете на Осиан. Те се отдават на чувствата си, но когато Вертер прегръщайки и започвайки да я целува, слага край на чисто платоническата им любов, Лоте се отдръпва объркана и се затваря в съседната стая. За да не притеснява повече Лоте и за да запази нейната чест, Вертер решава да отнеме живота си. В последното си писмо до Лоте той изразява дълбокото си убеждение, че ще срещне Лоте отново, в един друг свят. В навечерието на Бъдни вечер той се застрелва в глава с взет назаем от Алберт пистолет. На следващата сутрин той бива намерен мъртъв. Драмата на ЛесингЕмилия Галоти“ стои отворена на неговото бюро.

Край на разкриващата сюжета част.

ФормаРедактиране

Този кратък роман се състои от две части, като в първата текстовете се приближават повече до формата на писма, а във втората повече наподобяват записки от личен дневник. Въпреки това и във втора книга героят се обръща на име към приятеля си Вилхелм, до когото са адресирани и писмата от първата част на романа. Гьоте избира формата на романа в писма или така наречения „епистоларен роман“, вдъхновен от произведението „Жули или Новата Елоиза“ на Жан-Жак Русо, публикувано тринадесет години по-рано. Русо показа какъв особен ефект може да се постигне чрез публикуване на привидно автентична любовна кореспонденция. Читателят се превръща в „съучастник“ на интимните чувства на пишещия писмата.

Първото издание на романа е публикувано анонимно и започва с кратко въведение от „издател“. Последният също е литературна измислица, както и самите писма, но читателите на първото издание не разбират това. Много от тях вярват, че писмата са истински документи, адресирани (с три изключения) до най-добрия приятел на Вертер Вилхелм.

Необходимостта от промяна на наратива води до преработката на романа. Издателят остава анонимен, но се появява с кратки разяснения под текстовете, засягащи имена на личности, произведения и места. Романът е написан в първо лице, единствено число – говори или Вертер, или издателят. Този подход е необходим от практични съображения – например Вертер не може да опише собствената си смърт в писмо, но разказът в първо лице и чрез непрекъснато позоваване на разпръснати документи, намерени уж след смъртта на главния герой, засилват драматизма на последните сцени.

ПриемРедактиране

Романът постига голям успех. „Страданията на младия Вертер“ превръщат Гьоте от неизвестен преди това автор в европейска литературна знаменитост почти за една нощ. Наполеон Бонапарт смята романа за едно от великите произведения на европейската литература, на което в младежките си години посвещава монолог. По-късно носи книгата със себе си по време на Египетската кампания.

С излизането на романа се появява феномена, известен като „треската на Вертер“, който кара младите мъже в цяла Европа да се обличат в стила на главния герой, описан в романа.[2] Появяват се мърчандайзинг продукти като принтове, декориран майсенски порцелан и дори парфюми.[3]

Младите поколения са в истински възторг от Вертер, но традиционните литературни кръгове са обезпокоени. Главният пастор на Хамбург заклеймява романа като безнравствена книга, която прославя прелюбодейството и самоубийството, провъзгласени от християнската религия за смъртни грехове.[4] Най-значителният немски критик на епохата Лесинг посвещава на Вертер голяма статия, в която изтъква достойнствата на романа, но в заключителната част призовава хората с нагласа, подобна на Вертеровата, да бъдат внимателни към съдбата си. Близкият приятел на Гьоте Ленц пише „Писма за поуката от страданията на младия Вертер“, в които отхвърля всички стари предразсъдъци. Градските власти забраняват романа в Лайпциг, Виена и Копенхаген заради съдържащата се в него тема за самоубийството.[3]

Културно влияниеРедактиране

  • Произведението на Гьоте е в основата на операта „Вертер“ на Жул Масне от 1892 г.[5]
  • В романа „Франкенщайн“ на Мери Шели чудовището на Франкенщайн намира книгата в кожено портманто, заедно с две други – „Успоредни животописи“ на Плутарх и „Изгубеният рай“ на Джон Милтън.[6] То възприема случая на Вертер като подобен на своя – историята на човек, отхвърлен от онези, които е обичал.
  • Книгата вдъхновява „Последните дни на Якопо Ортис“ на Уго Фосколо – историята на млад мъж, който се самоубива от отчаяние, причинено не само от любов, но и от политическата ситуация в Италия преди обединението на страната. Смята се, че това е първият италиански епистоларен роман.
  • Томас Карлайл, който между другото е и преводачът на романа на Гьоте „Вилхелм Майстер“ на английски, често цитира и пародира платоничната връзка на Вертер в своя роман от 1836 г. Sartor Resartus.[7]
  • Първата книга на статистика Карл Пиърсън е озаглавена „Новият Вертер“.
  • Уилям Такъри пише стихотворение, сатиризиращо романа на Гьоте, под заглавието „Страданията на Вертер“.[8]
  • Романът на Томас Ман от 1939 г. „Лоте във Ваймар“ разказва за измислена среща между Гьоте и неговата младежка страст, Шарлоте Буф.
  • Улрих Пленцдорф, поет от ГДР, пише сатиричен роман (и пиеса), озаглавени „Новите страдания на младия В.“, пренасяйки събитията в източногерманска среда, а главният герой е тийнейджър, бунтуващ се срещу системата.

В наши дни романът продължава да се радва на голяма популярност, дори е включен в изданието „1001 книги, които трябва да прочетете преди да умрете“.[9]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Welbery, David E.. Eine Neue Geschichte der deutschen Literatur. Berlin, Berlin University Press, 2007. ISBN 978-3-940432-12-4. S. 498. (на немски)
  2. Goleman, Daniel. Pattern Of Death: Copycat Suicides Among Youths. // Ню Йорк Таймс. 1987-03-18.
  3. а б Furedi, Frank. The Media's First Moral Panic. // History Today 65 (11). 2015-11-11.
  4. Fuld, Werner. Das Buch der verbotenen Bücher. Berlin, 2012. ISBN 978-3-86971-043-3. S. 149. (на немски)
  5. Milnes R. Werther. In: The New Grove Dictionary of Opera. Macmillan, London and New York, 1997. (на английски)
  6. Шели, Мери. Франкенщайн (Или новият Прометей). София, Издателство „Народна култура“, 1981. с. 168.
  7. Shapiro, Alexander H.. The Consolations of History: Themes of Progress and Potential in Richard Wagner's Gotterdammerung. London, Routledge, 2019. ISBN 978-0367243210. p. N.p. Посетен на 2022-07-05. (на английски)
  8. William Makepeace Thackeray, "Sorrows of Werther," via "Poets.org." (на английски)
  9. Parker, Miz. 1,001 Books to Read Before You Die. // Посетен на 2022-07-05. (на английски)

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Die Leiden des jungen Werthers“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​