Отваря главното меню

Страища

селище в Гърция

Страища (на гръцки: Ίδα, Ида, до 1925 година Στράιστα, Страиста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

Страища
Ίδα
— село —
Излед от Страища
Излед от Страища
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 191 m
Население 735 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 5 километра североизточно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена).[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Църквите в Страища, отдясно старата „Свети Никола

Според преданията селото се е намирало на един километър северно от сегашното си местоположение и се е наричало Грамада.[2] Църквата в селото „Свети Николай“ е построена около 1880 година и е изписана отвътре.[3][2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Страиджа (Straïdja), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Страища е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 150 българи-християни и 130 българи-мохамедани.[5]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Страища (Straïchta) има 320 българи патриаршисти гъркомани.[6] Населението на селото дава доста участници в гръцката пропаганда – Манолис Николау, Милтиадис Младенис, Димитриос Младенис, Андреас Ицо, Апостолос Бенцис. Особено деен е поп Димитриос Папахристос, който е четник при Павлос Мелас, а по-късно ятак на капитан Никандрос.[2]

В ГърцияРедактиране

 
Обесването на Юда от църквата „Свети Николай“.

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци, бежанци от Турция. В 1925 година е преименувано на Ида по псевдонима на Йон Драгумис капитан Идас. Драгумис остава в манастира „Свети Мина“ в Новоселци четири месеца по време на така наречената Македонска борба.[2] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 30 бежански семейства и 112 души.[7]

Днес населението е предимно местно.[2] В 1991 година има 671 жители. Селото е известно със своята ракия. Има начално училище, нова църква и детска градина.[2]

ЛичностиРедактиране

Родени в Страища
  •   Младен Божинов (Μλαδένης Μποζίνος, Младенис Божинос), агент от втори клас[8]
  •   Христос Димитриу (Χρήστος Δημητρίου), гръцки андартски деец от трети ред, ръководител на гръцката пропаганда в селото, куриер и водач на чети, ръкоположен за свещеник, за да неутрализира екзархийското движение[8]
  •   Трифон Димитриу (Τρύφων Δημητρίου), гръцки андартски деец от трети клас 1906 – 1908 година[9]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Στράιστα -- Ίδα
  2. а б в г д е ж Ida. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  3. Άγιος Νικόλαος Στην Ίδα. // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Посетен на 21 април 2018.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  5. Кънчов, Васил. Енидже-Вардарска Каза. // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 148.
  6. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 102 – 103.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  8. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 127. (на гръцки)
  9. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)