Отваря главното меню

Странен или още Страня, Истранян, Истирнани и Истране, (на гръцки: Πέρασμα, Перасма, до 1927 година Ιστράνε, Истране или Ιστράνια[1][2][3]) е село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп в област Източна Македония и Тракия.

Странен
Πέρασμα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 391 m
Население 28 души (2001)
Пощенски код 66033

ГеографияРедактиране

Странен се намира на десния бряг на река Места и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Долна Лакавица, Борово и Връщен. Селото се намира на брега на язовир Тисаврос.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов Странен е жителско име от началното *Страняне от местното име *Страна, от страна.[4] Формата Истранен е с протеза на и.[5]

В Османската империяРедактиране

В откъс от списък на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата, съставен между 1498 и 1502 година, в село Странен (Странина) са регистрирани 17 немюсюлмански домакинства, 6 неженени и 1 вдовица.[6] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Странен (Истаране) е вписано както следва - немюсюлмани: 38 домакинства, неженени - 11, вдовици - 1.[7] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Странен (Истранян) са регистрирани мюсюлмани: 1, неженени - 1; немюсюлмани: 19, неженени - 2, вдовици - 4.[8] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Странен (Истранян) с мюсюлмани: 1, неженени - 1; немюсюлмани: 19, неженени - 2, вдовици - 4.[9] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Странен (Страни) както следва: мюсюлмани - 1 семейство и 2 неженени; немюсюлмани - 8 семейства и 22 неженени.[10] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Странен (Истирнани) с общо 18 мюсюлмански домакинства, като едно е на спахия.[11]

Население на Странен 1498 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1498-1502 17 6 1 - - 24
1519 38 11 1 - - 50
1530 19 2 4 1 1 27
1569 8 22 - 1 2 33
1723 - 18 18

В XIX век Странен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Странен (Stranen) е посочено като село с 50 домакинства и 160 жители помаци.[12] Според Стефан Веркович към края на XIX век Странен (Сранен) има помашко мъжко население 179 души, което живее в 50 къщи.[13] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Странен (Страня) е помашко селище. В него живеят 284 помаци[14] в 60 къщи.[15]

В ГърцияРедактиране

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Странен живеят 67 семейства или общо 288 души.

След Междусъюзническата война от 1913 година Странен попада в пределете на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Странен (Ιστράνε, Истране) живеят 282 души.[16]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Странен емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Истране (Ιστράνε) на Перасма (Πέρασμα),[2] което в превод означава „проход“. През 1928 година в Странен са заселени 15 гръцки семейства с 56 души - бежанци от Турция.[3] По данни от преброяването през 2001 година в селото са останали само 28 души.[17]

Според данни от преброяванията в Гърция, населението на Странен през годините е било както следва:[18]

Година Брой жители
1920 196
1928 28
1940 152
1951 150
1961 170
1971 45
1981 47
1991 35
2001 28

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ιστράνε -- Πέρασμα
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  4. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 200.
  5. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 129.
  6. Димитров, Страшимир. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско. // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 309.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 64.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 69.
  9. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
  10. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 552-553.
  11. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 225-226.
  12. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 124-125.
  13. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112. (на български)
  14. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196. (на български)
  15. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269. (на български)
  16. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  17.   ((el)) Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година
  18. Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ. // Посетен на 3 май 2009.