Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Страцин (Община Кратово).

Страцин е село в Югоизточна България. То се намира в община Поморие, област Бургас

Страцин
Общи данни
Население1415 души[1] (15 март 2024 г.)
89,8 души/km²
Землище15,761 km²
Надм. височина116 m
Пощ. код8222
Тел. код05967
МПС кодА
ЕКАТТЕ69746
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Поморие
Иван Алексиев
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Страцин
Хасан Кралъ
(ДПС)

География редактиране

Страцин се намира на 29 km от общинския център Поморие и на 38 km от областния център Бургас. През селото минава река Хаджийска. Съседните села на Страцин са: Косовец, Бата и Просеник. В землището на селото има четири непроучени могили. Има и джамия, която е архитектурен паметник.

История редактиране

Старото име на селото е Ахлъ или Ахълъ. През 1803 година селото е разрушено от айтоския аян Сейфулла Одаджиоглу и свързани с него кърджалии.[2] На 24 април 1880 година, по време на турските бунтове, в Ахли се събират над 1000 жители от съседните села, включително въоръжени групи, като тази на Чобан Хасан, а на следващия ден част от тях се опитват да превземат завзетото от български войници село Белово.[3]

През август 1896 г. селото е арена на изборен скандал между привърженици на опозиционната либерална партия и управляващите консерватори.[4]

Село Ахлии е преименувано на Страцин със заповед МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост
Общо 1257
Българи 338
Турци 295
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 619

Религии редактиране

В селото съжителстват християни и мюсюлмани.

Обществени институции редактиране

Кметство, Народно Читалище „Иван Спасов – 1908 г.“, детска градина „Сребърно Звънче“, ОУ „Отец Паисий“, поща.

Културни и природни забележителности редактиране

В Страцин има джамия и църква.

Православният храм „Свети Атанасий Велики“ е построен през 1937 г. [6]

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-452-3. с. 306.
  3. Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 88 – 89.
  4. Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 5, 28 август 1896 год, стр. 3
  5. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  6. С П И С Ъ К на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии // Посетен на 06.04.2012.