Страцин
Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Страцин (Община Кратово).
Страцин е село в Югоизточна България. То се намира в община Поморие, област Бургас
| Страцин | |
|---|---|
  Страцин  Страцин |
|
| Общи данни | |
| Население |
1477 души[1] (15 юни 2020 г.) 93,7 души/km² |
| Землище | 15,761 km² |
| Надм. височина | 116 m |
| Пощ. код | 8222 |
| Тел. код | 05967 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 69746 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
|
Община – кмет |
Поморие Иван Алексиев (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Страцин Хасан Кралъ (ДПС) |
ГеографияРедактиране
Страцин се намира на около 30 – 35 км на североизток от град Бургас. През селото минава река Хаджийска. Съседните села на Страцин са: Косовец, Бата и Просеник. В землището на селото има четири непроучени могили. Има и джамия, която е архитектурен паметник.
ИсторияРедактиране
Старото име на селото е Ахлъ или Ахълъ. През 1803 година селото е разрушено от айтоския аян Сейфулла Одаджиоглу и свързани с него кърджалии.[2] На 24 април 1880 година, по време на турските бунтове, в Ахли се събират над 1000 жители от съседните села, включително въоръжени групи, като тази на Чобан Хасан, а на следващия ден част от тях се опитват да превземат завзетото от български войници село Белово.[3]
През агуст 1896 г. селото е арена на изборен скандал между привърженици на опозиционната либерална партия и управляващите консерватори.[4]
Село Ахлии е преименувано на Страцин със заповед МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г.
РелигииРедактиране
В селото съжителстват християни и мюсюлмани.
Обществени институцииРедактиране
Кметство, Народно Читалище „Иван Спасов – 1908 г.“, детска градина „Сребърно Звънче“, ОУ „Отец Паисий“, поща.
Културни и природни забележителностиРедактиране
В Страцин има джамия и църква.
Православният храм „Свети Атанасий Велики“ е построен през 1937 г. [5]
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-452-3. с. 306.
- ↑ Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 88 – 89.
- ↑ Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 5, 28 август 1896 год, стр. 3
- ↑ С П И С Ъ К на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии. // Посетен на 06.04.2012.
