Страцинско-Кумановска операция

Страцинско-Кумановска операция
	Страцинско-Кумановска операция
Югославия във Втората световна война
	Български части навлизат в Скопие на 14 ноември 1944 г.
Информация
Период	8 октомври – 14 ноември 1944 г.
Място	Долината на река Вардар
Резултат	Победа на България
Страни в конфликта
България; Югославски партизани	Нацистка Германия
Командири и лидери
Владимир Стойчев	Август Шмитхубер
Сили
Първа българска армия (1-ва и 2-ра пехотни дивизии), 11 пех. дивизия, 1-ва Софийска гвард. дивизия, 2-ра конна дивизия и други	21-ва Вафен планинска дивизия от СС Скендербег (1-ва албанска), парашутна дивизия, 100 оръдия и минохвъргачки, 35 – 40 танка и други
Жертви и загуби
над 1000 убити български войници	до 35% от личния състав
	Страцинско-Кумановска операция в Общомедия

Страцинско-Кумановската операция е настъпателна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар. Проведена е от 8 октомври до 14 ноември 1944, провеждана успоредно с Нишката настъпателна операция и Брегалнишко-струмишката настъпателна операция.

Операцията се провежда с цел да се пресече пътят за отстъпление на група немски армии „Е“ от Гърция към Централна Европа. Българските войски започват настъпление на 8 октомври и същия ден влизат в Крива паланка. Последователно се водят боеве за хребета Стражин (18 октомври) и Страцинската позиция, която е овладяна на 25 октомври. Сраженията продължават при река Пчиня и град Куманово (11 ноември), където частите на Вермахта наново са разбити.

Поради важното оперативно значение, което има Скопие, българското командване насочва I и IV армия за неговото освобождаване. На 13 ноември 1944 г. по обяд германците започват да се оттеглят от града. Към 18,30 ч. разузнавателният взвод от 5-и пехотен полк на 5-а дивизия пръв влиза в почти напълно опразнения град, а части на 2-ра пехотна дивизия от I армия след кратки боеве прочистват самостоятелно южната и източната част на Скопие. Така към 23 ч. те овладяват неговия център. Генерал Уолтър Оксли – ръководител на британската част на Съюзническата контролна комисия в България информира ръководството на военното министерство и щаба на Обединените съюзнически сили в Средиземноморието по следния начин:

„

...Скопие е овладян след слаба съпротива на концентричните български атаки, докато партизаните стоят на околните хълмове, като слизат долу за да подкрепят влизането на българите в града. Българите са задържали военнопленниците, но са предали плененото оръжие на Титовите части...^[1]

“

На 14 ноември части на Първа и Четвърта българска армия влизат в Скопие, с което изпълняват поставената им задача.^[2]

Памет

На Кумановския бой е наречена улица в квартал „Надежда III“ в София (Карта).

Галерия

Български изтребители Месершмит Bf 109 през есента на 1944 г.
Българските войски напредват към хребета Стражин.
Скопяни приветстват пристигането на българската армия на 14 ноември 1944 г.
Български части на старата българо-югославска граница през октомври.
Български войничи в Крива Паланка.
Боеве в Куманово.
Парашутната дружина, приветствана в Куманово.
Пленени германци край Куманово.
Българите навлизат в Скопие на 13 ноември.
Българите навлизат в Скопие на 13 ноември
Български войници в Скопие на 14 ноември 1944 г.
Български войници в Скопие на 14 ноември 1944 г.
Скопяни приветстват пристигането на българската армия на 14 ноември 1944 г.

Бележки

↑ България – непризнатият противник на Третия райх. Документи. Съст. Витка Тошкова и колектив, ИК „Военно издателство“, 1995, стр. 154.
↑ Великите битки и борби на българите след освобождението, Световна библиотека, София, 2007, стр.73 – 74.

[1] България – непризнатият противник на Третия райх. Документи. Съст. Витка Тошкова и колектив, ИК „Военно издателство“, 1995, стр. 154.

[2] Великите битки и борби на българите след освобождението, Световна библиотека, София, 2007, стр.73 – 74.

[1]

[2]