Страцинско-Кумановска операция

Страцинско-Кумановска операция
	Втора световна война
	Български части навлизат в Скопие на 14 ноември 1944 година.
Информация
Период	8 октомври-14 ноември 1944
Място	долината на река Вардар
Резултат	победа на България
Страни в конфликта
България; Югославски партизани	Третия Райх
Командири и лидери
Владимир Стойчев	неизвестен
Сили
Първа българска армия (1-ва и 2-ра пехотни дивизии), 11 пех. дивизия, 1-ва Софийска гвард. дивизия, 2-ра конна дивизия и други	СС „Скендербег“, парашутна дивизия, 100 оръдия и минохвъргачки, 35 – 40 танка и други
Жертви и загуби
над 1000 убити бълграски войници	до 35% от личния състав

Страцинско-Кумановската операция е настъпателна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар. Проведена е от 8 октомври до 14 ноември 1944, провеждана успоредно с Нишката настъпателна операция и Брегалнишко-струмишката настъпателна операция.

Операцията се провежда с цел да се пресече пътят за отстъпление на група немски армии „Е“ от Гърция към Централна Европа. Българските войски започват настъпление на 8 октомври и същия ден влизат в Крива паланка. Последователно се водят боеве за хребета Стражин (18 октомври) и Страцинската позиция, която е овладяна на 25 октомври. Сраженията продължават при река Пчиня и град Куманово (11 ноември), където частите на Вермахта наново са разбити.

Поради важното оперативно значение, което има Скопие, българското командване насочва I-ва и IV-та армия за неговото освобождаване. На 13 ноември 1944 г. по обяд германците започват да се оттеглят от града. Към 18,30 ч. разузнавателният взвод от 5-и пехотен полк на 5-а дивизия пръв влиза в почти напълно опразнения град, а части на 2-ра пехотна дивизия от I-ва армия след кратки боеве прочистват самостоятелно южната и източната част на Скопие. Така към 23 ч. те овладяват неговия център. Генерал Уолтър Оксли – ръководител на британската част на Съюзническата контролна комисия в България информира ръководството на военното министерство и щаба на Обединените съюзнически сили в Средиземноморието по следния начин:

„

...Скопие е овладян след слаба съпротива на концентричните български атаки, докато партизаните стоят на околните хълмове, като слизат долу за да подкрепят влизането на българите в града. Българите са задържали военнопленниците, но са предали плененото оръжие на Титовите части...^[1]

“

На 14 ноември части на Първа и Четвърта българска армия влизат в Скопие, с което изпълняват поставената им задача.^[2]

ГалерияРедактиране

Български войски отново настъпват в окупирана Югославия, октомври 1944 г.
Частите на Втора пехотна дивизия овладяват град Крива Паланка.
Български парашутисти в Куманово.
Пленени немски войници близо до Куманово.
Български изтребители Месершмит Bf 109 през есента на 1944 г.
Българските войски напредват към хребета Стражин.
Скопяни приветстват пристигането на българската армия на 14 ноември 1944 г.

БележкиРедактиране

↑ България – непризнатият противник на Третия райх. Документи. Съст. Витка Тошкова и колектив, ИК „Военно издателство“, 1995, стр. 154.
↑ Великите битки и борби на българите след освобождението, Световна библиотека, София, 2007, стр.73 – 74.

[1] България – непризнатият противник на Третия райх. Документи. Съст. Витка Тошкова и колектив, ИК „Военно издателство“, 1995, стр. 154.

[2] Великите битки и борби на българите след освобождението, Световна библиотека, София, 2007, стр.73 – 74.

[1]

[2]