Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Дочков е роден в 1873 година в Цариград в семейството на Иван Дочков и Анна Десимирова.[1] Брат му Атила Дочков работи дълги години в Българската екзархия в Цариград. Баща му Иван Дочков е от Бургас и е един от известните българи в столицата на Османската империя. Под редакцията на Петко Славейков той издава сатиричния вестник „Гайда“, а след това и вестник „Право“. Подир Освобождението Славейков кани Дочков в Сливен, където той е губернаторски чиновник. Двамата издават вестник „Българско знаме“. Страшимир учи първоначално в сливенската прогимназия. Пети клас завършва в Бургас, след което продължава образованието си в Пловдив. На 17-годишна възраст той заминава за Солун. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Отива да следва естествени науки в Одеса, но заради участие в студентски социалистически кръжок е изгонен. Завърнал се у нас, Страшимир Дочков е назначен за учител в Чирпан. Твърде скоро след пристигането му той се сдружава с поета Пейо Яворов.

През 1898 г. с помощта на брат му и заможни цариградски българи Страшимир Дочков отива в Женева, където се записва студент по медицина. По-късно се прехвърля в университета в Берлин.[3][4] През 1905 г. Дочков се дипломира като хирург, защитава дисертация и получава титлата доктор на медицинските науки, като същата година започва работа като лекар в Битоля, но на следната се мести в Одрин, където остава до 1912 година, когато се мести в Цариград. Работи и в Софлу.[3] Влиза във ВМОРО и на IV конгрес на Одринския революционен окръг в 1908 година е избран за член на окръжния комитет. По време на Балканската война е военен лекар. В хода на Първата световна война е произведен в чин майор. От 1919 до 1920 г. е във Върховния административен съвет на Западна Тракия.

 
Неизвестен лекар, д-р Иванов и д-р Страшимир Дочков. Фото Иван Карастоянов

В 1920 година е делегат на конгреса на Българо-турската революционна организация в село Химитли, Гюмюрджинско, и е избран за министър на Автономна Западна Тракия (1920-1923).[5] По време на събитията в Тракия лекарят се жени за Елена Фотева, дъщеря на свиленградския търговец Васил Фотев. В Одрин се раждат двете им деца Живко и Васил. През 1925 г. младото семейство се премества в Свиленград. Предлагат на Дочков катедра в медицинския факултет при Софийския университет, но той отклонява предложението. Заселва се и работи в Свиленград. Дочков се отдава на медицината и посвещава своите знания и опит за подобряване здравето на местните жители, като развива широка обществена дейност. Страшимир Дочков умира внезапно от менингит през 1936 г.[3][6] Негови спомени, снимки и документи се пазят в централен държавен архив – ф. 1829к, 1 опис, 62 а.е.

В годината на смъртта му се създава общоградски инициативен комитет със задача да се издигне паметник на д-р Страшимир Дочков в знак на благодарност за това, което е направил за хората. Монументът е поставен на видно място в градската градина. След преврата на 9 септември 1944 г. паметникът на д-р Дочков е унищожен.

БележкиРедактиране

  1. Сетният български възрожденец умира в бедност, Никола Минков, Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 58.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  3. а б в Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.
  4. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 289.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 52.
  6. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-И, Държавна агенция Архиви, София, 2012, с. 289