Стридояд
Стридоядът (Haematopus ostralegus) е птица от семейство Стридоядови. Среща се и в България.
| Стридояд | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||
 Критично застрашен[2] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Стридояд в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
РазпространениеРедактиране
Среща се почти целогодишно на територията на страната – наблюденията му покриват периода от 14 февруари до 31 декември. Над 63 % от срещите на вида са през гнездовия период. През зимата са направени само 3 % от наблюденията му. В България се срещат 2 подвида – Haematopus ostralegus ostralegus (в поречието на Марица) и Haematopus ostralegus longipes (в поречието на Дунав). През месеците юли и август в страната са наблюдавани най-големи струпвания на индивиди – до 80 екз. [3][4][5][6]
РазмножаванеРедактиране
За първи път за видът е съобщено в България през размножителния период от орнитолога Николай Боев край с. Тюленово (Добричко) и с. Сарафово (Бургаско) през 1949 г.[7]В България сформирани двойки са отбелязани от 21 април до 27 юли. Периодът на яйцеснасяне в България е от 25 април до 15 юли, а периодът на излюпването на малките е от 18 май до 27 юли. Максималният брой на снесените яйца в едно гнездо е 4, а максималният брой на излюпените малки в едно гнездо – 3.[8]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Haematopus ostralegus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Стридояд. Посетен на 25 март 2012
- ↑ Боев, З. 1991. Разпространение и статус на стридояда (Haematopus ostralegus L. 1758) (Haematopodidae – Aves) в България. – Historia naturalis bulgarica, 3: 75 – 91.
- ↑ Боев, З. 1991. Стридоядът в България. – Лов и риболов, 12: 5.
- ↑ Петров, Ц., Ст. Стойчев, З. Боев 2007. Стридояд Haematopus ostralegus (Eurasian) Oystercatcher. – В: Янков, П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездещите птици у нас. Българско дружество за защита на птиците. риродозащитна поредица, Книга 10. София, БДЗП, 232 – 233.
- ↑ Петров, Ц., Боев, З., Далакчиева, С. 2011. Стридояд Haematopus ostralegus (Linnaeus, 1758). – В: Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София. 87.
- ↑ Боев, Н. 1962. Данни за лятното разпространение на някои птици в България. – Известия на Зоологическия институт и музей – БАН, 11: 31 – 46.
- ↑ Боев, З. 1991. Разпространение и статус на стридояда (Haematopus ostralegus L. 1758) (Haematopodidae – Aves) в България. – Historia naturalis bulgarica, 3: 75 – 91.