Струма (село)

село в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Струма.

Стру̀ма е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Струма
Общи данни
Население513 души[1] (15 март 2024 г.)
68,3 души/km²
Землище7519 km²
Надм. височина121 m
Пощ. код2806
Тел. код074324
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ69938
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)
Кметство
   кмет
Струма
Величка Каталска
(ВМРО-БНД)

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 598
Българи 559
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 38

География редактиране

Село Струма се намира в планински район.

История редактиране

Село Струма възниква на днешното си географско място в резултат на миграция на отделни жители на село Кръстилци, които са решили да използват плодородните, макар и малки по размер, земеделски площи по поречието на река Струма и река Лебница. Този миграционен процес се засилва през първата половина и средата на XX век. Най-голям е притокът на преселници на новото място около масовизацията на ТКЗС през 1958-1959 година.[3] На 22 ноември 1960 година населеното място Лебница (от с. Кръстилци) е признато за село Струма.[4]

Личности редактиране

  • Иван Илиев - дългогодишен учител и директор в местното училище „Васил Левски“, активен деятел на изследването и популяризирането на местния фолклор. Основава и дълго време ръководи самодеен ансамбъл за изворни народни песни, танци и обичаи.
  • Кирил Джоров - футболист, играл в ПФК Черно море, футболист на ПФК Вихрен (2008 – 2009)

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Колева, Татяна. Към въпроса за интеграцията на семейните обичаи в новообразуваните селища в Благоевградско, Известия на българското историческо дружество, книга ХХV, София 1967, с. 132.
  4. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 259.