Струмишка българска община
Струмишката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Струмица, Османската империя, съществувало от края на 60-те години на XIX век до 1912 година, когато е закрита след овладяването на Струмица от българските войски по време на Балканската война.
| Струмишка българска община | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | 60-те години на XIX век, Османска империя |
| Закрита | 1912 година, България |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Струмица |
| Езици | български |
| Струмишка българска община в Общомедия | |
История редактиране
През Възраждането Струмица от типично мюсюлмански град постепенно се побългарява. В него се разгаря упорита борба за българско училище и българска църква, като българската партия в края на 50-те години е оглавена от Узун Христоман, братя Костадин и Ташо Раненикови, Георги Спасов (брат на Мелетий Софийски) и хаджи Трендо.
В края на 60-те години на XIX век в Струмица е формирана българската църковна община. Около май 1869 година струмишки първенци сключват договор със Станче Божков, който условят за учител в града. Според митрополит Герасим Струмишки Божков поставя това училище „на добра почва“, като въвежда и взаимоучителния метод.[1] На 16 (28) август 1869 година в Струмица избухва голям пожар, който унищожава голяма част от града, включително Божковото училище и двете градски църки „Свети Димитър“ и „Свети Константин и Елена“.[2][1] Светият български синод сформира комисия, която събира парични помощи за пострадалите от пожара и успява да събере 24 639 тогавашни цариградски пари. Сред дарителите са българският Каприянски манастир при Кишинев, Стефан Увалиев, Христо Георгиев, Панарет Рашев, Маринчо Бенли, Михаил Колони и други от Цариград, Виена, Одеса, Кишинев, Тулча, Свищов.[2]
През март 1870 година в града отваря врати новобългарско училище с учител йеродякон Агапий Войнов, което среща сериозна съпротива от местната гъркоманска партия, ръководена от струмишката митрополия, начело с владиката Йеротей.[3] Основна роля в това начинание играят местният свещеник Тодор Тилков и известните търговци от Велес Костадин Шулев и четиримата му братя, които морално и материално подкрепят учебното дело в града.[4] На 22 февруари 1871 година общината се обръща към Стефан Веркович с молба за съдействие при събиране на помощи за струмишкото българско училище, което е изпаднало в тежко положение вследствие на „ужясный пожяр“.[5] Скоро училището е закрито, а учителите са заточени - единият в Радовиш, другият в Тиквеш. След това са арестувании членовете на общината, единият от които Константин Русев е задържан в солунски затвор. Двете български църкви са опожарени и разрушени напълно, а екзархистите са обвинени от владиката, че са въстанали. Разследването показва, че се касае за клевета, но властите не позволяват на общината да разчисти останките от едната църква и да я изгради наново и шестима общинари са отново затворени в Солун. В 1870 година българската община отново прави постъпки за разрешение за строеж на църква, но то води до нови арести. В 1876 година в Струмица пак има арести на екзархисти, обвинени в противодържавна дейност.[6]
През май 1878 година, след Руско-турската война, Ставруш Тимов и Константин Русев от името на Струмишката българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[7]
През 1881 година българската община в града е възстановена. За председател е избран Никола Панайотов, а за членове Григор Ранеников, Васил Клямбов, Панде Ружин и други. Изборът е утвърден от Българската екзархия в Цариград.[8] В същата година е затворено училището в Струмица. Арестуваните учители са накарани да подпишат декларации, че се отказват от учителската професия, а на някои са наложени глоби. Делегациите, които настояват да се отворят училищата са арестувани. Така в Струмица са арестувани 48 българи.[9] През 1882 година доброволно на българска страна преминава местният патриаршистки свещеник Костадин Хаджиглигоров. Същият е назначен от Екзархията за председател на общината.[10]
След продължителни борби на местните българи от Струмишко, през 1897 година със султански берат в града е учредена Струмишката българска митрополия, подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит Герасим. Той председателства общината от 1891 година и има големи заслуги за утвърждаване на екзархийското дело в Срумишко.[11]
До началото на XX век в града няма българска църква, а духовните нужди на екзархийското население се поемат от един малък параклис. По този въпрос българският екзарх Йосиф I протестира пред Великия везир:
| „ | А в Струмица всички [са] българи, няма ни един асъл[12] грък, а на екзархистите не дават черква да си направят...[13] | “ |
Това положение продължава до 1911 година, когато е завършен и осветен монументалният екзархийски катедрален храм „Свети Свети Кирил и Методий“.[14]
Документи редактиране
-
Писмо от председателя на Българската църковна община в Струмица йеромонах Герасим до екзарх Йосиф I, с. 1, 27 юни 1893 -
Писмо от председателя на Българската църковна община в Струмица йеромонах Герасим до екзарх Йосиф I, с. 2, 27 юни 1893 -
Писмо от председателя на Българската църковна община в Струмица йеромонах Герасим до екзарх Йосиф I, с. 3, 27 юни 1893 -
Писмо от председателя на Българската църковна община в Струмица йеромонах Герасим до екзарх Йосиф I, с. 1, 16 ноември 1893 -
Писмо от председателя на Българската църковна община в Струмица йеромонах Герасим до екзарх Йосиф I, с. 2, 16 ноември 1893
Бележки редактиране
- ↑ а б Материали по географията. Струмишко. Отъ архимандритъ Герасимъ. // Библиотека , година III, книга XIV. 1896. с. 62.
- ↑ а б Волны помощи за пострадалитѣ въ Струмицѫ отъ пожара // Македонія , Година V, Брой 23. 1871 Іуній 7. с. 4.
- ↑ Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането. София, Наука и изкуство, 1982. с. 93-95.
- ↑ Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, стр. 29.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 471–473.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360-361.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
- ↑ Арсени Костенцев. „Спомени“, София, 1984, стр. 111.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 107.
- ↑ Арсени Костенцев. „Спомени“, София, 1984, стр. 118 - 119.
- ↑ Албум-алманах „Македония“. Отдел VI, Табло XXXII-110, София, 1931, стр. 721.
- ↑ (Х)а̀съл, аслъ̀ (тур.) - същински, истински
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 85.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 158. (на македонска литературна норма)