Отваря главното меню

Струмишката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Струмица, Османската империя, съществувало от края на 60-те години на XIX век до 1912 година, когато е закрита след овладяването на Струмица от българските войски по време на Балканската война.

Струмишка българска община
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана 1860-те г., Османска империя
Закрита 1912 г., България
Правно положение несъществуваща
Седалище Струмица
Официални езици български

ИсторияРедактиране

През Възраждането Струмица от типично мюсюлмански град постепенно се побългарява. В него се разгаря упорита борба за българско училище и българска църква, като българската партия в края на 50-те години е оглавена от Узун Христоман, братя Костадин и Ташо Раненикови, Георги Спасов (брат на Мелетий Софийски) и хаджи Трендо. В края на 60-те години на XIX век в Струмица е формирана българска църковна община. През март 1870 година в града отваря врати новобългарско училище с учител йеродякон Агапий Войнов, което среща сериозна съпротива от местната гъркоманска партия, ръководена от струмишката митрополия, начело с владиката Йеротей.[1] Основна роля в това начинание играят местният свещеник Тодор Тилков и известните търговци от Велес Костадин Шулев и четиримата му братя, които морално и материално подкрепят учебното дело в града.[2] Скоро училището е закрито, а учителите са заточени - единият в Радовиш, другият в Тиквеш. След това са арестувании членовете на общината, единият от които Константин Русев е задържан в солунски затвор. Двете български църкви са опожарени и разрушени напълно, а екзархистите са обвинени от владиката, че са въстанали. Разследването показва, че се касае за клевета, но властите не позволяват на общината да разчисти останките от едната църква и да я изгради наново и шестима общинари са отново затворени в Солун. В 1870 година българската община отново прави постъпки за разрешение за строеж на църква, но то води до нови арести. В 1876 година в Струмица пак има арести на екзархисти, обвинени в противодържавна дейност.[3]

През май 1878 година след Руско-турската война Ставруш Тимов и Константин Русев от името на Струмишката българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[4]

През 1881 година българската община в града е възстановена. За председател е избран Никола Панайотов, а за членове Григор Ранеников, Васил Клямбов, Панде Ружин и други. Изборът е утвърден от Българската екзархия в Цариград.[5] В същата година са затворени училищата в Сяр, Струмица, Петрич, Мелник и други. Арестуваните учители са накарани да подпишат декларации, че се отказват от учителската професия, а на някои са наложени глоби. Делегациите, които настояват да се отворят училищата са арестувани. Така в Струмица са арестувани 48 българи.[6] През 1882 година доброволно на българска страна преминава местният патриаршистки свещеник Костадин Хаджиглигоров. Същият е назначен от Екзархията за председател на общината.[7]

След продължителни борби на местните българи от Струмишко, през 1897 година със султански берат в града е учредена Струмишката българска митрополия, подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел митрополит Герасим. Той председателства общината от 1891 година и има големи заслуги за утвърждаване на екзархийското дело в Срумишко.[8]

До началото на XX век в града няма българска църква, а духовните нужди на екзархийското население се поемат от един малък параклис. По този въпрос българският екзарх Йосиф I протестира пред Великия везир:

А в Струмица всички [са] българи, няма ни един асъл[9] грък, а на екзархистите не дават черква да си направят...[10]

Това положение продължава до 1911 година, когато е завършен и осветен монументалният екзархийски катедрален храм „Свети Свети Кирил и Методий“.[11]

БележкиРедактиране

  1. Ванчев, Йордан. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.93-95.
  2. Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, стр. 29.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360-361.
  4. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  5. Арсени Костенцев. „Спомени“, София, 1984, стр. 111.
  6. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 107.
  7. Арсени Костенцев. „Спомени“, София, 1984, стр. 118 - 119.
  8. Албумъ-алманахъ "Македония". Отдел VI, Табло XXXII-110, София, 1931, стр. 721.
  9. (Х)а̀съл, аслъ̀ (тур.) - същински, истински
  10. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 85.
  11. Пандевски, Манол, Стоев, Ѓорѓи - Трнката. Струмица и струмичко низ историјата. Струмица, 1969, стр. 158.