Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за източнокатолическата епархия в Северна Македония. За римокатолическата вижте Скопска епархия (Римокатолическа църква).

Успение на Пресвета Богородица в Струмица – Скопие (на македонска литературна норма: Успение на Пресвета Богородица во Струмица – Скопје; на латински: Eparchia Beatae Mariae Virginis in Caelum Assumptae Strummnitzensis-Scopiensis) е единствената епархия на източнокатолическата (униатска) църква в Северна Македония.

Успение на Пресвета Богородица в Струмица – Скопие
Assumption of Our Lady Church Strumica 3.jpg
Успение Богородично“ в Струмица
Местно име Strummnitzensis-Scopiensis
Църква Македонска източнокатолическа църква
Страна Северна Македония
Център Струмица
Катедрална църква Успение Богородично
Дата на основаване 11 януари 2001 г.
Предстоятел Киро Стоянов
Сан епарх
Брой църкви 7
Паство 11 000
Сайт katolici.mk/
Успение на Пресвета Богородица в Струмица – Скопие в Общомедия

Съдържание

ИсторияРедактиране

Мнозинството български македонски униати емигрират в България след Междусъюзническата война в 1912 – 1913 година, като част от кукушките униати се установяват в Струмишко. Така Македонският български апостолически викариат е на практика ликвидиран. След като Струмишко е предадено на новообразуваното Сръбско-хърватско-словенско кралство, част от тях отново емигрират в България и се установяват в София и Ново Делчево.

Останалите в Сърбия униати често пъти са принуждавани да сменят народността и вярата си. В Пирава 43 униатски семейства с един свещеник са принудени да се обявят за православни сърби. Църквата, гробището, манастира на евхаристинките и всички други църковни имоти са предадени на новосформираната православна църковна община. Пръснатите из различни селища бежанци от гръцката окупационна зона също са принудени да станат православни сърби. В периода 1913 - 1915 г. в сръбска Македония 222 католически семейства с около 1200 души, 12 свещеници и 28 монахини евхаристинки, предимно в Гевгели, Богданци, Стояково и Палюрци. Върху униатските благотворителни институции са наложени жестоки данъчни такси и полицейски ограничения.[1]

След номиналното ликвидиране на Македонския български апостолически викариат в 1921 година, източните католици във Вардарска Македония са подчинени на униатската хърватска Крижевска епархия.[2]

След ликвидацията на Югославия през април 1941 г. и установяването на българско управление в по-голямата част от Вардарска Македония, униатските енории в Струмишко и Гевгелийско минават под юрисдикцията на Софийската униатска митрополия и епископ Иван Гаруфалов. Във Вардарска Македония има 6 униатски енории с около 3000 униати - в Струмица (кукушки бежанци), Гевгели, Радово (заселено от кукушки бежанци), Нова махала (заселено от кукушки бежанци), Богданци и Стояково. През май 1941 г. енорийските свещеници и църковните настоятели на шестте енории подават изложение до цар Борис III с копия до Министерския съвет и до Министерството на вътрешните работи и изповеданията, с което искат да бъдат зачислени на бюджетна издръжка както е било в Югославия.[2] Авторите пишат:

Голяма е радостта на всички ни, и на верни и на свещеници, че се възвръщаме наново, след 22 години прекарани в нестихващи надежди всред мъки и страдания за род и родина, в пределите на Отечеството ни - България.[2]

На 20 ноември 1941 г. епископ Иван Гаруфалов отправя същата молба към премиера Богдан Филов, изтъквайки историческите заслуги за българщината на българите униати от Македония. Молбата на македонските униати обаче не е удовлетворена и те са издържани от Софийската апостолическа екзархия. В униатските енории се връщат почти всички действащи свещеници от стария Македонски български апостолически викариат. След края на войната, в края на 1945 година униатските енории отново са предадени на Крижевската епархия.[2]

На 11 януари 2001 година епархията е възстановена като апостолическа екзархия под името Македонска апостолическа екзархия (на македонска литературна норма: Апостолски егзархат во Македонија; на латински: Exarchatus apostolicus Macedoniaensis). Епископът на Скопската западнообрядна епархия изпълнява и функциите на апостолически екзарх на униатите в Северна Македония. От 2005 г. Скопската епархия и Македонската апостолическа екзархия се оглавяват от епископ Киро Стоянов. Екзархията наброява около 11 000 вярващи, 7 енории, 1 епископ и 13 свещеници.[3]

На 31 май 2018 година папа Франциск издига екзархията в епархия под прякото управление на Светия престол и епископ Киро получава титлата Струмишко-Скопски епарх.[4]

ЕпископиРедактиране

СтатистикаРедактиране

година население свещеници дякони монаси енории
кръстени общо % католици брой мирски йеромонаси кръстени на свещеник мъже жени
2000 10.000 ? ? 10 7 3 1.000 3 23 8
2001 6.320 ? ? 9 9 702 18 5
2002 11.000 ? ? 8 7 1 1.375 1 17 5
2003 11.367 ? ? 8 7 1 1.420 1 18 5
2004 11.398 ? ? 9 9 1.266 18 5
2009 15.037 ? ? 11 10 1 1.367 1 18 7
2010 11.228 ? ? 12 11 1 935 1 18 7
2013 11.305 ? ? 14 13 1 807 1 18 7
2016 11.374 ? ? 16 15 1 710 1 18 8

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 96. Посетен на 24 октомври 2015.
  2. а б в г Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 199. Посетен на 25 октомври 2015.
  3. Annuario Pontificio 2013
  4. Папата Фрањо го воздигна Апостолскиот егзархат во Македонија во Епархија. // Католици, 1 јуни 2018. Посетен на 7 април 2019.