Струпино (на гръцки: Λυκόστομο, Ликостомо, катаревуса: Λυκόστομον, Ликостомон, до 1926 година Στρούμπινο, Струбино[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

Струпино
Λυκόστομο
Общ изглед
Общ изглед
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина200 m
Население403 души (2011 г.)

География редактиране

Струпино е разположено на 200 m надморска височина в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 7 km северозападно от демовия център Съботско (Аридеа).[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В XIX век Струпино е село във Воденска каза на Османската империя. Според Стефан Веркович към края на XIX век Струпино (Струпина) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 121 души и 28 домакинства.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Струпино (Stroupino) е посочено като село във Воденска каза с 58 къщи и 180 жители българи и 62 помаци.[4]

В 1883 година в Струпино е открито българско училище.[5]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Струпино живеят 260 българи-християни и 300 българи мохамедани.[6]

Християнското население на Струпино е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Струпино (Stroupino) има 384 българи екзархисти и в селото има българско училище.[7]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Струпино с 280 жители българи християни и 200 българи мюсюлмани.[2]

По време на Балканската война един човек от Струпино се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Струпино има 65 къщи славяни християни и 50 къщи славяни мохамедани.[9]

В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци бежанци от Мала Азия и Понт.[2] В 1926 година селото е преименувано на Ликостомон.[2] В 1928 година селото е местно-бежанско с 66 бежански семейства и 250 жители бежанци.[10] Според други данни в 1928 година селото има 684 жители, от които 451 мести и 233 бежанци. В 1940 година селото има 984 жители, от които 656 местни и 328 бежанци.[2]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция - много семейства бягат в Югославия, а останалите през зимата на 1947 година са изселени от властите в Съботско. Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година в селото има 500 души с местен произход и 300 бежанци. След нормализацията на обстановката, селяните се завръщат и обновяват селото.[2]

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският“ и понтийският в него са запазени на средно ниво, а турският на ниско.[11]

Селото произвежда боб, пипер, тютюн, овошки и е развито частично и скотовъдството.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Струпино на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Габер[12] Γάμπερ Гавротопос Γαυρότοπος[13] местност на С от Струпино[12]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 670[2] 460[2] 684[2] 984[2] 355[2] 491[2] 463[2] 382[2] 368[2] 395 403

Личности редактиране

Родени в Струпино
  •   Георги Попдаков (Γεώργιος Παπαδάκης), гръцки андартски деец, четник[14]
  •   Йоан Янчев (Ιωάννης Γιάντσης), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  •   Христо Стайков (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[15]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 101. (на македонска литературна норма)
  3. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  5. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 635 и 881.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  12. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
  14. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 635.