Стряма (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Стряма.
Стряма е село в Южна България. То се намира в община Раковски, област Пловдив.
| Стряма | |
|---|---|
 | |
  Стряма  Стряма | |
| Общи данни | |
| Население | 3215 души[1] (15 септември 2022 г.) 74,6 души/km² |
| Землище | 43,12 km² |
| Надм. височина | 173 m |
| Пощ. код | 4142 |
| Тел. код | 03153 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 70010 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Раковски Павел Гуджеров (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Стряма Васил Черпелийски (независим) |
| Стряма в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Село Стряма е разположено в Горнотракийската низина на 18 км от град Пловдив на пътя Пловдив-Брезово-Казанлък. Землището на селото е на изток от едноименната река Стряма.[2]
НаименованияРедактиране
До 1893 година името на селото е Инбекчии.[3] След това носи името Стряма.
ИсторияРедактиране
Предполага се, че селото е основано около 1400 г.[2] Първоначално то е било по брега на Стряма. Първата църква е построена през 1840 г. със средства на Михаил Влаха. След наводнение селото се мести на сегашното му място, като има преселници и от съседните села Ръжево Конаре и Калековец.
През 1928 г. Чирпанското земетресение разрушава църква в селото. Жителите веднага построяват малък параклис „Света Троица“ от събраните материали и оцелелите икони. През същата година започва подготовката за създаване на читалище в селото и е построен бетоният мост на река Стряма.
През 1941 г. с помощта на тогавашния свещеник започнал строежът на голяма църква, но материалите им стигнали само да се иззидат стените до покрива и строежът бил замразен поради липса на средства.
През май 1944 г. ятаци от селото са арестувани и държани в училището на село Калояново. На 1 юни 1944 г. те са убити без съд и присъда.
По време на терора, последвал Деветосептемврийския преврат от 1944 година, комунистите, начело с партизанския командир Запрян Фазлов, избиват 57 стрямалии, най-масовото клане за целия период на терора.[4][5]
Благодарение на многото партизани и ятаци от селото и тяхната връзка с новата власт, след 1944 г. селото просперира. През 1951 г. в землището на селото е създаден поземленият развъдник „Чекерица“. На 14 юни 1956 г. в двора на ветеринарната лечебница отваря врати първата здравна служба в селото. През 1957 г. е построена първата селска фурна. През 1961 г. е построена нова сграда на читалището. През 1967 г. завършва пълната електрификация и водоснабдяване на селото. През 1977 г. е построено новото училище.
През 2005 г. в землището на селото се обособява Индустриална зона Раковски, където много чужди и български фирми изграждат своите фабрики и осигуряват работни места за жителите на селото, общината и района. През 2010 г. в селото е завършена новият храм „Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов“. През същата година излиза книгата на Надежда Любенова „Стряма, вторият Батак – 1944“, а на следващата - книгата на Рангел Калини „Бойният път на Четвърта полска дружина „Любен“ с командир Запрян Георгиев Фазлов (Леваневски) във въоръжената борба против фашизма през периода от 22 юни 1941 до 9 септември 1944 година“.
На 1 май 2020 година Стряма е в епицентъра на земетресение с магнитуд 4,1 – 4,5 по скалата на Рихтер, без жертви и големи материални щети.
Културни и природни забележителностиРедактиране
Основните културни учреждения, намиращи се на територията на село Стряма, са
- Народно читалище „Христо Ботев“
- Църква „Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов“
- Основно училище „Отец Паисий“
- Паметник на загинали партизани и ятаци от селото
- Паметник на жертвите на комунизма
Паметник на загинали партизани и ятаци от селото
Паметник на жертвите на комунизма
Редовни събитияРедактиране
Всяка година на първите петък и събота от месец август се провежда събор.
ЛичностиРедактиране
- Неделчо Нанев, художник, кинооператор
- Запрян Фазлов (Леваневски), комунистически партизански командир
- Стефка Костадинова е по произход от Стряма, жител на селото е баща ѝ – Георги Айгърски.
- Тодор Попов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията[6]
ДругиРедактиране
Край селото се оформя промишлената зона, в която се намират:
- Централният склад на „Kaufland“ – Германия,
- „Иксетик“ – Помпи за автомобилната индустрия – Германия,
- „Уилям Хюз“ – Производство на автомобилни седалки и педали – Англия,
- „Дзобеле България“ – Производство на ароматизатори (Амби Пур, Фреш и др.),
- „Уником“ – Производство на алуминиеви профили за дограма, промишлеността и строителството.,
- „Рубикон“ – Консерви,
- „АББ – Концерн за изработка на електронни компоненти“ – шведско-швейцарски,
- „Бруната-България“ ООД – Цех за производство на абонатни станции,
- „Лунатоне – БГ“ ООД – Електроника, и др.
Вижте същоРедактиране
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ а б Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Любенова, Надежда. Стряма, вторият Батак – 1944, Издателство Маркос, София, 2010.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 368.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
