Стълбицата

„Стълбицата“ е названието на музикално-педагогическата система, разработена от композитора и детски музикален педагог Борис Тричков през първата четвърт на 20 век.

История

Тричков започва работа по методиката си за нотно ограмотяване още през 1905 година, скоро след завършване на гимназиално образование. Работата му като учител в гимназии и учителските институти в Русе и София, както и успоредно с това ръководенето на училищни хорове, му помагат да усъвършенства и популяризира системата си. През 1923 година той прави демонстрация на певческите постижения на свои ученици от предучилищна възраст, някои от които все още неграмотни. През същата година публикува в Плевен първото издание на едноименния си труд в обем от 165 страници.

През следващите години „Стълбицата“ добива голяма популярност в българските начални и средни училища. Тричков устройва курсове за учители, които на свой ред прилагат и разпространяват системата му. Второто, разширено издание на труда си, в обем от 566 страници, Тричков публикува през 1940 година.

Последователи на Тричков са музикални педагози и композитори като Бончо Бочев, Иван Пеев, Трендафил Миланов, Асен Диамандиев, Петър Келбечев и други. Някои от тях внасят значителни промени в системата. Промените са публикувани в сборник от конференцията по обучение по пеене от 1959 година. „Стълбицата“ повлиява и чуждестранни музикални педагози като Валерий Брайнин за неговия метод „Развитие на музикалния интелект у децата“.

Източници

• Статия „Стълбицата“, Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 414. (на български)
• Статия „Борис Тричков“, Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 426. (на български)