Суботица

Суботица (на сръбски: Суботица; на унгарски: Szabadka; на немски: Mariatheresiopel) е град в Северна Сърбия, а автономната област Войводина. Административен център е на Севернобачки окръг.

Суботица Суботица
Суботица 46.098333, 19.67
Страна	Сърбия
Окръг	Севернобачки окръг
Община	Суботица
Площ	290,0 km²
Надм. височина	273 m
Население	141 554 души (2011)
Първо споменаване	1391 г.
Пощенски код	24000
Телефонен код	024
МПС код	СУ, SU
Официален сайт	www.subotica.rs
Суботица в Общомедия

География

Суботица е разположена на 10 км южно от границата с Унгария. Това е най-северният сръбски град. В околностите на града е разположено езерото Палич, което е едно от най-хубавите езера в Сърбия с развита туристическа дейност около брега. На брега на езерото се намира и едноименния град Палич. През града преминава важната железопътна линия от Белград през Нови Сад и Суботица за Будапеща.

История

В писмени документи градът е споменат за първи път през 1391 година с името Забатка. Други имена на града са – Сент Мария, Мария-Терезиопол, Мария-Терезиащад, Сабадка. Историческите сведения сочат, че Суботица в завладяна по време на османкста инвазия в Европа през 1542 година. Едва сто и петдесет години по-късно през 1686 година, османските нашественици са прогонени от тези земи. След оттеглянето им Суботица и прилежащият ѝ в административно отношение район, попадат в под културно-историческото влияние на Хабсбургската империя. Историческият период известен в световната история като „епохата на дуализма“ (създаването на Австро-Унгария) е времето на икономическия просперитет за Суботица. През 1896 година се появява уличното осветление, а само година по-късно тръгва и първия трамвай, обслужващ линията между Суботица и Палич.

След краят на Първата световна война, по силата на мирния Трианонския договор, Суботица заедно с цялата административна област Войводина преминава в ръцете на новосформираното Кралство на сърби, хървати и словенци. Това е времето на голям демографски прираст за града, когато се нарежда на трето място по население след Белград и Загреб (вече в рамките на новото държавно обединение). В разгара на Втората световна война, силите на Оста окупират Кралство Югославия. Унгария анексира Суботица път. По време на регентството на адмирал Миклош Хорти, от Суботица са депортирани над 7000 евреи, въдворени предимно в концетрационния лагер Аушвиц. След краят на Втората световна война Суботица е включена в границите на новото държавно обединение СФРЮ.

Езици

Сръбският език е най-използваният език в ежедневието. Унгарският език също се използва от почти една трета от населението в ежедневните си разговори. И двата езика са широко използвани в търговски и официални знаци

Население

Населението на Суботица възлиза на 99 471 жители (2002).

Етнически състав:

• унгарци-34 983 (34,98%) жители
• сърби-26 242 (26,24%) жители
• буневци-10 870 (10,87%) жители
• хървати-10 424 (10,42%) жители
• югославяни-6787 (6,78%) жители
• черногорци-1596 (1,59%) жители
• цигани-1171 (1,17%) жители
• македонци-409 (0,40%) жители
• мюсюлмани-305 (0,30%) жители
• албанци-204 (0,20%) жители
• германци-176 (0,17%) жители
• словаци-146 (0,14%) жители
• русини-144 (0,14%) жители
• словенци-126 (0,12%) жител
• бошняци-91 (0,09%) жители
• руснаци-60 (0,06%) жители
• горани-54 (0,05%) жители
• българи-54 (0,05%) жители
• румънци-47 (0,04%) жители
• украинци-35 (0,03%) жители
• чехи-16 (0,01%) жители
• недекларирали-131 (0,13%) жители

Известни личности

Родени в Суботица

• Данило Киш (1935 – 1989), писател
• Петер Леко (р. 1979), шахматист
• Борис Малагурски (р. 1988), режисьор
• Тихомир Огнянов (1927 – 2006), футболист
• Никола Седлак (р. 1983), шахматист
• Никола Сугар (1894 – 1945), психолог

Починали в Суботица

• Ищван Нерш (1924 – 2005), футболист

Побратимени градове

• Сегед, Унгария
• Дунавска Стреда, Словакия
• Оломоуц, Чехия
• Одорхею Секуйеск, Румъния

Външни препратки

• Официална страница на Суботица Архив на оригинала от 2009-03-12 в Wayback Machine.
• Ferdinand, S. and F. Komlosi. 2017. The Use of Hungarian and Serbian in the City of Szabadka/Subotica: An Empirical Study, Hungarian Cultural Studies, Volume 10. Acc. 08/09/2017.