„Суда“ (на гръцки: Σοῦδα), приписвана в миналото на автор, наречен Свидас (Σούδας) или Суидас (Σουίδας), е обемиста византийска гръцка историческа енциклопедия на древния средиземноморски свят от Χ век. Има 30 000 статии, много от които черпят от антични източници, които по-късно са изгубени. „Суда“ на средногръцки означава „крепост“ или „укрепление“. Алтернативното име „Свидас“ произлиза от грешка на Евстатий Катафлор, който взема заглавието за собственото име на автора.

Суда
Σοῦδα
Suda.jpg
Първо издание 10-и век
Византийска империя
Издателство „неизвестна“
Оригинален език гръцки език
Суда в Общомедия

ПроизходРедактиране

За съставянето на този труд не е известно много, освен че би трябвало да е станало преди времето на Евстатий Катафлор (XII век), който често я цитира. Под заглавието „Адам“ авторът на лексикона (за когото в уводна бележка се казва, че е „от Свидас“) дава кратка хронология на света, завършваща със смъртта на император Йоан Цимисхий (975), а под „Константинопол“ са споменати наследниците му Василий II и Константин VIII (възкачване на престола 1025 г.). Така че, както изглежда, „Суда“ е съставен през втората половина на X век. Пасажите, споменаващи Михаил Псел - писател от края на XI век, се смятат за вмъкнати по-късно. „Суда“ включва многобройни цитати от древни автори. Широко се използват и тълкувателите на Аристофан, Омир, Софокъл и Тукидид. Биографичните бележки, както казва авторът, са съкратени от „Ономатогион“ или „Пинакс“ на Исихий Милетски. Други източници са извадки от Константин VII Багренородни, хрониката на Георги Монах, биографиите на Диоген Лаерций и трудовете на Атеней и Филострат.

Книгата се занимава както с библейски, така и с езически предмети, от което може да се заключи, че писателят е бил християнин. Една уводна бележка дава списък на речниците, от които е съставена речниковата част, както и имената на техните автори. Въпреки че тя не е критична и вероятно в нея е вмъкнато много и че стойността на статиите е различна, книгата съдържа много информация за древната история и живот.

В българската историография книгата е известна със сведенията, които дава за Крумовите закони.

„Суда“ е критически редактирана от датската изследователка Ада Адлер (Лайпциг, 1928 – 1938).

Външни препраткиРедактиране