Султана Рачо Петрова

българска мемоаристка

Султана Рачо Петрова е българска общественичка и мемоаристка.

Султана Рачо Петрова
българска общественичка

Родена
около 15 юли 1869 г.
Починала
Семейство
Баща Пантелей Минчович
Съпруг Рачо Петров
Деца Влада Карастоянова
Мария Балабанова
Султана Рачо Петрова в Общомедия

БиографияРедактиране

Султана Петрова е родена около 1869 година в Тулча в чорбаджийско семейство, произхождащо от Жеравна.[1] Баща ѝ Пантелей Минчович е военен лекар в османския флот, а след Освобождението – политик от Консервативната партия.[1] Негов баща е Димитраки бей Теодоров.

Петрова получава образованието си в Кралския френски колеж в Букурещ и през 1885 година отива при семейството си в София. През следващата година се жени за Рачо Петров, офицер, който по това време е началник на Щаба на армията, а по-късно неколкократно е военен министър и министър-председател. През следващите десетилетия тя е сред видните фигури в столичния светски живот.[2]

Председателка е на Дамския комитет, който сформира и изпраща българска болница в Далечния изток по време на Руско-японската война през 1905. Работи като милосърдна сестра по време на Балканските войни. Домакин е на болницата в Ниш през Първата световна война.[3]

През 1919 година Султана и Рачо Петрови се развеждат, като през следващите години водят шумни съдебни дела един срещу друг.[4] През 1922 година Султана Петрова издава свои „Спомени“, втора част на които е издадена след смъртта ѝ.[5]

През 1943 година, по време на Втората световна война, дъщерята на Султана Петрова Влада Карастоянова е осъдена на смърт за държавна измяна, след като напуска страната нелегално и започва работа за британската радиостанция Би Би Си. През пролетта на 1944 година самата Султана Петрова е изпратена в лагера „Свети Кирик“, където остава до падането на правителството на Добри Божилов през юли същата година. След като България преминава на страната на Обединените нации, тя е почетен председател на Българо-английското дружество.[6]

Султана Петрова умира на 16 ноември 1946 година в София.[7]

НаградиРедактиране

Получава грамоти за почетно членство и награждаването ѝ с ордена на Руския и Австрийския червен кръст – за оказаната помощ на Дамския комитет в България през Руско-японската война в 1905 г. при обзавеждане на българската болница в Далечния изток и участието ѝ като милосердна сестра в Първата световна война.[8]

БележкиРедактиране

  1. а б Славчева 2010.
  2. Филипов 2014.
  3. Султана Рачо Петрова. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 8 май 2017 г. (на български)
  4. Кьосева 2009.
  5. store.bg 2015.
  6. Недев 2007, с. 553 – 554.
  7. gtrees.net 2015.
  8. ЦДА, ф. 128К, оп. 1, а.е. 1а. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 8 май 2017 г. (на български)

Цитирани източнициРедактиране