Отваря главното меню
Правно положение на сурогатното майчинство по света:   И двете форми (алтруистична и комерсиална) са законни   Без законови регулации   Само алтруистичната форма е законна   Разрешено между индивиди до втора степен на кръвна връзка   Забранено   Неясно положение

Сурогатното майчинство (от латински: surrogātus – „заместител“) е уговорка, често подкрепена с юридически договор, според която една жена се съгласява да забременее, да износи бременността и да роди дете или деца за друго лице или лица, които са или ще станат в крайна сметка родител(и) на детето или децата.

Хората прибягват до сурогатно майчинство, когато бременността от медицинска гледна точка е невъзможна или представлява неприемлива опасност за здравето на майката, или когато човек е сам, или двойка мъже желаят да има дете (деца). В тези уговорки може да бъде включена и парична компенсация. Получаването на пари извън съпътстващите разходи се счита за комерсиално сурогатно майчинство, а когато само се покриват разходите – алтруистично.[1] Законността и стойността на сурогатно майчинство се различава значително в различните държави, което понякога води до проблемни междудържавни или международни споразумения за сурогатното майчинство.

Законите на някои страни ограничават или регулират сурогатното майчинство и последствията от него. За това, когато се иска сурогатно майчинство там, където то е забранено, се пътува до държава, в която това се допуска.

Съдържание

Видове сурогатно майчинствоРедактиране

Оплождането на яйцеклетката може да се случи по няколко начина, всеки от които има влияние върху генетичното родство на сурогатно роденото дете със износващата го майка и бъдещите родители. Има два основни вида сурогатно майчинство според това дали сурогатната майка участва със своя яйцеклетка (традиционно) или не (гестационно).

Традиционно сурогатно майчинствоРедактиране

Известно е още като частично, генетично, естествено или директно и включва естествено[2] или изкуствено осеменяване на сурогатната майка. Ако за зачеването се използват сперматозоидите на определения за баща, детето е генетично свързано с него. Ако се използва сперма на донор, детето не е генетично са свързано с никой от определените родители, но остава генетично свързано със сурогатната майка.

В някои случаи инсеминацията може да бъде извършена естествено, без лекарска намеса. В някои държави получаването на родителски права върху дете заченато с използването на донорска сперма става чрез осиновяване.

Гестационно сурогатно майчинствоРедактиране

Известно е още като пълно сурогатно майчинството[3] и за пръв път е постигнато през април 1986 година.[4] При него ембрион, създаден чрез инвитро оплождане се имплантира в сурогатна майка (понякога наричана гестационен носител). Гестационното сурогатно майчинство има различни варианти според начина за получаването на ембриона, като общото е, че детето не е генетично свързано със сурогатната майка.

  • ембрионът е създаден със сперма от потенциалния баща и яйцеклетка на потенциалната майка. Детето е генетично свързано с бъдещите родители.
  • ембрионът е създаден със сперма от потенциалния баща и донорска яйцеклетка, различна от на сурогатната майка. Детето е генетично свързано само с бащата.
  • ембрионът е създадена от яйцеклетка на потенциалната майка и сперма от донор. Детето е генетично свързано само с майката.
  • донорски ембрион се имплантира директно в сурогатната майка. Такива ембриони остават обикновено след инвитро процедури и се даряват. Детето не е генетично свързано с бъдещите родители.

Сурогатно майчинство по светаРедактиране

Сурогатството е забранено в Германия, Австрия, Франция, Швейцария, Италия, Испания, Португалия, Норвегия, Швеция и Унгария.

Позволено, но без заплащане за самото отдаване на утробата, е във Великобритания, Дания, Ирландия, Белгия, Гърция и Израел.

В САЩ няма общ федерален закон за сурогатното майчинство, затова има щати, които го позволяват, има и такива, които го забраняват, например Мичиган, Аризона и Ню Джърси.[5]

Държави като Индия, Тайланд, Украйна, Русия, Полша, Грузия, Беларус, Казахстан и Република Южна Африка позволяват сурогатното майчинство, като на сурогатните майки е позволено да предлагат услугите си онлайн, чрез агенции или чрез всякакъв вид реклама, както и да получават заплащане за сурогатството.[6]

БългарияРедактиране

В България сурогатното майчинство е напълно забранено и се третира като действие против закона. Сурогатната майка, която се счита за законна майка на детето, сключвайки договор с родителите, се съгласява да продаде детето си у нас или в чужбина преди раждането му. Това действие е въздигнато в престъпление и се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 5 000 лв. до 15 000 лв.

Още повече, посредничеството за сурогатство е въздигнато в престъпление и се наказва с лишаване от свобода до 2 години и глоба 3 000 лв., а при повторно извършване – лишаване от свобода до 3 години и глоба 4 000 лв.[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Reproductive Law. // Lisa Feldstrin Law Office. Посетен на 4 март 2016.
  2. "Surrogate Parenting Act (Excerpt) – Act 199 of 1988. Michigan Legislature.
  3. Imrie, Susan и др. The long-term experiences of surrogates: relationships and contact with surrogacy families in genetic and gestational surrogacy arrangements. // Reproductive BioMedicine Online 29 (4). 4 юли 2014. DOI:10.1016/j.rbmo.2014.06.004. с. 424 – 435.
  4. www.people.com
  5. Сурогатно майчинство в различни страни по света
  6. а б Какво трябва да знам за сурогатното майчинство?
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Surrogacy“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.