Отваря главното меню

Сусуму Тонегава (на японски: 利根川 進, Tonegawa Susumu) е японски учен и единственият носител на Нобелова награда за физиология и медицина през 1987 г., получена от него за откриването на генетичния механизъм н произвеждане на антитела в разнообразие.[1] Въпреки че печели Нобелова награда за работата си в областта на имунология, Тонегава е молекулярен биолог по образование. Той отново променя полето си на работа като изучава невронаука за да изследва молекулярните, клетъчните и невроналните основи на формирането на паметта и спомена.

Сусуму Тонегава
利根川進
японски биолог
Тонегава в началото на престоя си в Масачузетския технологичен институт
Тонегава в началото на престоя си в Масачузетския технологичен институт

Роден

Националност Флаг на Япония Япония
Образование Калифорнийски университет, Сан Диего
Научна дейност
Област Молекулярна биология, Генетика, Невробиология
Образование Университет на Киото
Калифорнийски университет, Сан Диего
Публикации tonegawalab.mit.edu/susumu-tonegawa/
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за физиология или медицина (1987)
Сусуму Тонегава в Общомедия

Ранен живот и образованиеРедактиране

Тонегава е роден на 6 септември 1939 г. в Нагойе, Япония и учи гимназия в Токио.[2] Като студент в университета в Киото Тонегава е очарован от опероновата теория, за която чете в статията на Франсоа Жакоб и Жак Моно и получава вдъхновен интерес към молекулярната биология.[3] Тонегава завършва университета през 1963 и поради ограничените възможности за занимания с молекулярна биология в Япония по това време, се премества в Университета на Калифорния в Сан Диего. Там той изготвя докторска степен с изследвания под ръководството на д-р Масаки Хаяши до 1968 година.

КариераРедактиране

Тонегава провежда постдокторска работа в Института Солк в Сан Диего в лабораторията на Ренато Дулбеко. С неговата подкрепа Тонегава се премества в Базелския Институт по имунология в Швейцария през 1971 г., където той се посвещава на имунологични изследвания. През 1981 г. Тонегава става професор в масачузетския технологичен институт. През 1994 г. той е назначен за пръв директор на Центъра на Масачузетския технологичен институт за обучение и памет, които се развива под негово ръководство в Института Пиковър за обучение и памет. Тонегава изоставя директорствата през 2006 г. и се отдава на професура по невронаука и невробиология в медицинския институт Хауърд Хюз.

Научна дейностРедактиране

Откриване на имунитетната вариабилностРедактиране

Нобелова награда за Тонегава идва за работата му, чрез която са изяснени генетичните основи на адаптивността на имунната система, която е била централният въпрос в имунология в продължение на повече от 100 години. Тонегава първи предполага, че всеки ген произвежда белтък, а 19,000 гени в човешкия организъм могат да кодират производството на милиони антитела. Чрез експерименти в началото на 1976 г. Тонегава показва, че генетичният материал се самоманипулира за да образува милиони антитела. Сравнявайки ДНК от В-клетките (вид бели кръвни клетки) в ембрионални и възрастни мишки, той забелязва, че гени в зрели В-клетки на възрастни мишки се местят, сливат и изтриват и формират разнообразие в организма.[4] През 1983 г. Тонегава открива първия транскрипционен ензим.

НевронаукаРедактиране

Скоро след Нобелова награда през 1990 г. Тонегава отново променя интересите си от имунология към неврология, където той фокусира своите изследвания през следващите години. В лабораторията му е открит ензим, наречен CaMKII (1992), както и протеини в синаптичните NMDA-рецептори (1996), които играят ключова роля във формирането на паметта. Тонегава е един от първите потребители на оптогенетика и биотехнологии в невронауката, което подпомага идентифицирането и манипулирането на паметта инграммы клетки. През 2012 г. в лаборатория доказано е, че активирането на дадени неврони в хипокампуса на мишка е достатъчно за да предизвика поведенчески реакции съпоставими с точен паметов отпечатък. Това за първи път потвърди, че паметовата информацията се съхранява в определени клетъчни ансамбли в хипокампа, сега често наричани паметови енграмни клетки.[5] Тонегава разкрива ролята на паметовите клетки и клетъчните ансамбли за силата на паметта,[6] както и тяхната роля в мозъчните разстройства, такива като депресия,[7] забрава,[8] и болестта на Алцхаймер. Това ни предоставя концепция за бъдещето на медицинско лечение на човек чрез манипулация с паметовите ансамбли.

Личен животРедактиране

Тонегава живее в Бостън със съпругата си Маюми Йошинари – телевизионен режисьор и научен писател. Те имат три деца. Тонегава е привърженик „Бостън Ред Сокс“ и прави първо подаване по време на техния сезон на шампионата на световните серии от 2004.

Избрани публикацииРедактиране

  • Списък на публикациите по Сусуму Тонегава
  • Tonegawa, S. (1983). Somatic generation of antibody diversity. Nature, 302(5909), 575 – 581. 
  • Gillies, S. D., Morrison, S. L., Oi, V. T., & Tonegawa, S. (1983). A tissue-specific transcription enhancer element is located in the major intron of a rearranged immunoglobulin heavy chain gene. Cell, 33(3), 717 – 728. 
  • Mombaerts, P., Iacomini, J., Johnson, R. S., Herrup, K., Tonegawa, S., & Papaioannou, V. E. (1992). RAG-1-deficient mice have no mature B and T lymphocytes. Cell, 68(5), 869 – 877. 
  • Silva, A. J., Stevens, C. F., Tonegawa, S., & Wang, Y. (1992). Deficient hippocampal long-term potentiation in alpha-calcium-calmodulin kinase II mutant mice. Science, 257(5067), 201 – 206. 
  • Haas, W., Pereira, P., & Tonegawa, S. (1993). Gamma/delta cells. Annual review of immunology, 11(1), 637 – 685. Tsien, J. Z., Huerta, P. T., & Tonegawa, S. (1996). The essential role of hippocampal CA1 NMDA receptor–dependent synaptic plasticity in spatial memory. Cell, 87(7), 1327 – 1338. 
  • Poss, K. D., & Tonegawa, S. (1997). Reduced stress defense in heme oxygenase 1-deficient cells. Proceedings of the National Academy of Sciences, 94(20), 10925 – 10930. 
  • Shen, J., Bronson, R. T., Chen, D. F., Xia, W., Selkoe, D. J., & Tonegawa, S. (1997). Skeletal and CNS defects in Presenilin-1-deficient mice. Cell, 89(4), 629 – 639. 
  • Nakazawa, K., Quirk, M. C., Chitwood, R. A., Watanabe, M., Yeckel, M. F., Sun, L. D., Kato, A., Carr, C.A., Johnston, D., Wilson, M.A., & Tonegawa, S. (2002). Requirement for hippocampal CA3 NMDA receptors in associative memory recall. Science, 297(5579), 211 – 218. 
  • Liu, X., Ramirez, S., Pang, P. T., Puryear, C. B., Govindarajan, A., Deisseroth, K., & Tonegawa, S. (2012). Optogenetic stimulation of a hippocampal engram activates fear memory recall. Nature, 484(7394), 381 – 385. 
  • Ramirez, S., Liu, X., Lin, P. A., Suh, J., Pignatelli, M., Redondo, R. L., Ryan, T.J., & Tonegawa, S. (2013). Creating a false memory in the hippocampus. Science, 341(6144), 387 – 391.

Външни препраткиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Susumu Tonegawa“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.