Отваря главното меню

Сухаче

българско село

Суха̀че (до 1966 г. името на селото е Сухатче) е село в Северна България. То се намира в община Червен бряг, област Плевен.

Сухаче
Общи данни
Население 741 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,787 km²
Надм. височина 152 m
Пощ. код 5988
Тел. код 06572
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 70281
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Червен бряг
Цветан Димитров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Сухаче
Иван Иванов
(независим)

ИсторияРедактиране

Землището на селото е населявано още от Античността, за което свидетелстват археологически находки и по-специално римска военна диплома от 2 век (понастоящем в Регионален исторически музей - Враца). Районът и изследван от екипи от НАИМ-БАН, УниБИТ и Фондация Арете-Фол.[1]

В началото на османското владичество, а вероятно и по време на Втората българска държава, е влизало в каза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница). В миналото в селото са живели помаци, които се изселват на юг след 1876 г. Към 1893 г. в селото са останали само 13 помаци.[2]

През лятото на 1950 година, в разгара на колективизацията, горянска група в селото подпалва кооперативните кошари, а след това и училището, където по това време се намира младежка бригада, произвеждаща тухли за местното трудово кооперативно земеделско стопанство.[3]

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Читалище „Асен Златаров 1921“ с танцов състав и хор
  • Пенсионерски клуб „Старият дъб“
  • Църква „Свети Архангел Михаил“, построена през 1922 г. Иконостасът е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[4]
  • Паметник на партизански отряд „Дядо Вълко“ в м. Голия връх
  • Римска вила рустика в м. Селището.
  • Екопътека в м. Голия връх

Редовни събитияРедактиране

  • Празник на труда и веселието, организиран ежегодно на 11 октомври.
  • Годишен събор на селото през последната седмица на ноември.

ЛичностиРедактиране

Вълко Димитров (дядо Вълко) (06.04.1885 – 07.06.1944) – деец на БЗНС и участник в партизанското движение в България през 1941 – 1944.
Мишо Коцов – партизанин от отряд „Дядо Вълко“.[5]

Велика Дакова – партизанка от отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг), загинала на 26 юни 1944 г. в битката при Черни дол край с. Брусен.

Димитрина Вълкова – партизанка от отряд „Дядо Вълко“.

ИзточнициРедактиране

  1. Дебрюне, Н. Материали от научноизследователските експедиции в с. Емона и с. Сухаче през 2013 г. – София: За буквите – О писменехь, 2013.
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
  5. Стойков, Георги. Там, дето ечаха суровите битки (по стъпките на партизанските отряди „Георги Бенковски“ и „Дядо Вълко“),. първо издание. Плевен, Издателство „Кентавър“, 2009, [2009]. с. 160.