Сухаче

българско село

Суха̀че (до 1966 г. името на селото е Сухатче) е село в Северна България. То се намира в община Червен бряг, област Плевен.

Сухаче
Общи данни
Население 741 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,787 km²
Надм. височина 152 m
Пощ. код 5988
Тел. код 06572
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 70281
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   кмет
Червен бряг
Цветан Димитров
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Сухаче
Иван Иванов
(независим)

ИсторияРедактиране

Землището на селото е населявано още от Античността, за което свидетелстват археологически находки и по-специално римска военна диплома от 2 век (понастоящем в Регионален исторически музей - Враца). Районът и изследван от екипи от НАИМ-БАН, УниБИТ и Фондация Арете-Фол.[1]

В началото на османското владичество, а вероятно и по време на Втората българска държава, е влизало в каза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница). В миналото в селото са живели помаци, които се изселват на юг след 1876 г. Към 1893 г. в селото са останали само 13 помаци.[2]

През лятото на 1950 година, в разгара на колективизацията, горянска група в селото подпалва кооперативните кошари, а след това и училището, където по това време се намира младежка бригада, произвеждаща тухли за местното трудово кооперативно земеделско стопанство.[3]

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Читалище „Асен Златаров 1921“ с танцов състав и хор
  • Пенсионерски клуб „Старият дъб“
  • Църква „Свети Архангел Михаил“, построена през 1922 г. Иконостасът е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[4]
  • Паметник на партизански отряд „Дядо Вълко“ в м. Голия връх
  • Римска вила рустика в м. Селището.
  • Екопътека в м. Голия връх

Редовни събитияРедактиране

  • Празник на труда и веселието, организиран ежегодно на 11 октомври.
  • Годишен събор на селото през последната седмица на ноември.

ЛичностиРедактиране

Вълко Димитров (дядо Вълко) (06.04.1885 – 07.06.1944) – деец на БЗНС и участник в партизанското движение в България през 1941 – 1944.
Мишо Коцов – партизанин от отряд „Дядо Вълко“.[5]

Велика Дакова – партизанка от отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг), загинала на 26 юни 1944 г. в битката при Черни дол край с. Брусен.

Димитрина Вълкова – партизанка от отряд „Дядо Вълко“.

ИзточнициРедактиране

  1. Дебрюне, Н. Материали от научноизследователските експедиции в с. Емона и с. Сухаче през 2013 г. – София: За буквите – О писменехь, 2013.
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
  5. Стойков, Георги. Там, дето ечаха суровите битки (по стъпките на партизанските отряди „Георги Бенковски“ и „Дядо Вълко“),. първо издание. Плевен, Издателство „Кентавър“, 2009, [2009]. с. 160.