Сушица (област Велико Търново)

българско село
Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.

Сушица е село в Северна България. То се намира в община Стражица, област Велико Търново.

Сушица
Общи данни
Население580 души[1] (15 март 2024 г.)
11,3 души/km²
Землище51,243 km²
Надм. височина289 m
Пощ. код5177
Тел. код06168
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ70408
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Стражица
Йордан Цонев
(Партия Нова България; 2021)
Кметство
   кмет
Димитранка Калева

География редактиране

Местности редактиране

Местонсти в землището на селото:Азмака, Байнозур, Чатрък, Старата кория, Шейтан дере, Юртулука и други.

История редактиране

Според историческите сведения и археологическите данни, достигнали до наши дни, първите поселища, свързани с днешното землище на Сушица (Великотърновско), датират още от ранния неолит. Открити са известни количества римски монети и керамика от този период, което свидетелства за важността на селището, разположено на древния Римски път от Дунав (Никополис ад Иструм) през Стара планина към Стара Загора. По време на Втората българска държава землището на село Сушица е предадено във владение на болярина Суза, внук на Аделхайд от Суза, и неговите наследници, като се предполага, че оттам идва и името на поселището. Владенията на Суза са първото стратегическо предмостие пред столицата Търново. Именно тук по време на управлението на цар Ивайло се съсредоточава куманската конница, която взема решаващо участие при превземането на Търново, възцаряването на Ивайло и бракът му с Мария Палеологина Кантакузина. С падането на столицата на Втората българска държава под османско владичество, столицата Търново губи своя стратегически смисъл, което води и до отслабване значението на с. Сушица като подстъп към столицата. Вековете на османско владичество водят до постепенна асимилация на населението и маргинализиране на търговския потенциал на селището. Възраждането на Сушица започва непосредствено след Освобождението на България от османско владичество. Населението и икономическият потенциал на селото значително нарастват в пъти за периода до началото на Втората световна война.

Забележителности редактиране

  • Родната къща и барелефът на старшина І степен Димитър Атанасов Димитров

Личности редактиране

  • Петко Йорданов (1918 – ?), български политик от БКП
  • старшина І степен Димитър Атанасов Димитров (3 ноември 1943 – 6 март 1965) - спасил от гибел бойния кораб и 57 моряци с цената на неговия живот на 4 март 1965 г.

Източници редактиране

  • ВМС почете паметта на Димитър Атанасов Димитров, [1]

Външни препратки редактиране