Сушица (община Ново село)

село в община Ново село, Република Македония
Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.

Сушица (на македонска литературна норма: Сушица) е село в община Ново село на Северна Македония. Населението му е 1811 души (2002).

Сушица
Сушица
— село —
„Свети Георги“ (1983 - 1984)
„Свети Георги“ (1983 - 1984)
41.4372° с. ш. 22.8364° и. д.
Сушица
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаНово село
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина214 m
Население1811 души (2002)
Пощенски код2434
Телефонен код034
МПС кодSR
Сушица в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в Струмишкото поле на малката Сушичка река или Пресветица, извираща от Огражден.

 
Минарето от разрушената джамия в Сушица

През Средновековието Сушица се споменава в грамота на Хрельо, с която той я дарява на Хилендарския манастир.[1] Селото се споменава с днешното си име Сушица и в една грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[2]

По време на Османското владичество селото се превръща в чисто турско юрушко. По-късно става чифлик на богати струмишки бегове и постепенно в него отново се завръща българско население. Във втората половина на XIX век хайдутинът Костадин Банскалията, който действал с чета в Струмишко, принуждава един бей да продаде земята на чифликчиите си българи.

През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Зушица (Zouchitza) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 162 българи и 70 мюсюлмани.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 1300 жители, от които 1140 българи християни и 160 турци.[4]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 784 българи патриаршисти гъркомани. Там функционира гръцко начално училище.[5]

Селото е освободено и влиза в границите на България през октомври 1912 година по време на Балканската война. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Сушица живеят 224 турци, а останалите жители на селото са българи.[6]

След Първата световна война селото попада в Сърбия (КХС). Турското му население се изселва и на негово място са заселени българи от планинското село Барбарево, както и бежанци от Егейска Македония - Кукушко и Костурско. В 1971 година селото има около 1750 жители а в началото на 1981 година - 1940. Според преброяването от 2002 година селото има 1811 жители.[7]

Автор на иконите в църквата „Свети Георги“ (1932 - 1933 година) в селото е видният български зограф Гаврил Атанасов.[8]

Националност Всичко
македонци 1808
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 1

Днес Сушица брои около 2500 жители и е второ по големина в община Ново село.[1]

Личности

редактиране
Родени в Сушица
  •   Неша Петрова Янкова (1917 – ?), български математик[9]
  •   Христо (Христос), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[10]
  1. а б Општина Ново Село. Сушица, архив на оригинала от 27 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070927081640/http://www.novoselo.gov.mk/mk/tourism/viewAttraction.aspx?id=5, посетен на 13 юли 2007 
  2. Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.513.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  8. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 297.
  9. Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1940— 1941
  10. Χρήστος (3) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-24.