Голям сфинкс в Гиза

(пренасочване от Сфинкс (Гиза))

Сфинксът в Гиза е голяма статуя на сфинкс, която се намира на платото край Гиза в Египет на западния бряг на река Нил, близо до съвременния Кайро. Дължината на фигурата е 72 метра, височината- 20 метра. Лицето е широко шест метра и е от издялан варовик.

Голям сфинкс в Гиза
Карта
Местоположение в Гиза
Видархеологически обект
МестоположениеНекропол в Гиза, Египет
Изграждане2559 г. пр.н.е.
Височина20,2 m
Голям сфинкс в Гиза в Общомедия

Сфинксът символизирал фараона на Древен Египет като въплъщение на бога на слънцето, затова гледа на изток. Хиляди сфинксове били построени, най-известният от които е този в Гиза.

В гръцките митове Сфинксът е крилато чудовище с тяло на лъв, но с глава и гърди на жена. В легендата на Едип Сфинксът задавал гатанки и убивал тези, които не можели да отговорят. „Какво върви на четири крака на сутринта, на два по обяд и на три вечерта?“ Едип отговорил вярно: „Човекът върви на четири крака като бебе, върви изправен след това и използва бастун на старини.“ Чувайки този отговор, Сфинксът полудял, наръгал се и се самоубил.

Спорове за възрастта на Сфинкса редактиране

Хипотеза, че Сфинкса е от времето на Хефрен редактиране

Първоначалното мнение на науката е, че фигурата на Сфинкса е ремонтирана през 2500 г. пр.н.е. като това предполага се Сфинкса вече е съществувал. Според класическата египтология изображението е на Хефрен – син на Хеопс. Първият му изследовател е един британски учен който застъпва консервативната теза, че Сфинкса е създаден около 2600-2900 пр. н.е. Всъщност няма солидни доказателства, че Сфинкса е построен името по времето на Хефрен. Обикновено за улика се смята една стела, на която пише че Сфинксът е " въплъщение на една магическа сила,съществувала тук от незапомнени времена". Първоначално се счита, че стелата е от времето на IV династия, но днес се знае, че от времето на Тутмос IV (1401-1391). Стелата е открита през 1817 от италианския авантюрист Джанбаиста Кавиля. Също така като косвена улика се счита, че в лапите на Сфинкса има малък храм построен по времето на Хефрен, който е от същия материал. Това обаче е твърде косвена улика. Твърде е възможно да е останал материал от направата на Сфикса който е бил използван много по-късно. Все пак ортодоксалната египтология застъпва теорията, че Сфинксът е от времето на Хефрен. През 2004 г. френският археолог от български произход Васил Добрев предлага нова теория съгласно която Големият сфинкс в Гиза е построен от фараона Джедафра в чест на баща си Хеопс.

Археологически доказателства за съществуване на Сфинкса преди Хеопс. редактиране

През 1857 г., Огюст Мариета, основателят на Египетския музей в Кайро, прави свой превод на надписите на Инвентарната Стела – варовиков паметник от 7 век пр. н. е. В тях се описва подробно как фараон Хуфу (Хеопс) е попаднал на Сфинкса, който по това време вече е бил заровен в пясъка в продължение на хиляди години. Според Стелата, Хуфу само е разкопал и възстановил паметника. Той заръчал да се построи малък храм до самият сфинкс. Ако Хеопс е попаднал на Сфинкса, няма как той да е създаден при неговия наследник - Хефрен. Ортодоксалната египтология е обявила този надпис за фалшификат. Също така в гробницата в Абидос съществуват косвени улики, че Сфинкса е съществувал още тогава (около 3100-3200 пр. н.е), т.е. той предпожда дори Първата династия, а какво остава за Четвъртата. През 1988 японският професор Сакуджи Иошимура, чрез ехолокатор е доказал, че материала от който е направен Сфинкса е значително по-древен от този на Пирамидите.

Модерни виждания за възрастта на Сфинкса. Откритията на д-р Робърт Шох и екипа му редактиране

Споровете около възрастта на Сфинкса все още продължават. Засега повечето археолози са приели като отправна точка 4500 пр. н.е , но постоянно се появяват изследователи, които твърдят, че Сфинкса е по-стар.

Д-р Робърт Шох американски геолог и геофизик, асоцииран професор (доцент) по естествознание в Колежа за общи изследвания на Бостънския университет също изненадва с революционните си (за времето) виждания. Според него "Това нещо (Сфинкса) е много по-старо от 4500 години ". Той избира радикално нов подход - не културоложки, а геоложки изследвания. Шох и геофизъкът Томас Добеки са успели да докажат, че лъвският бюст има следи от два различни вида ерозия - от вятър и валежи. Според Шох последните наистина обилни валежи в Египет са паднали около 5000 пр. н.е. , а без тях няма как да протече ерозия. След ред проучвания, той обявява "това нещо е на 11 000 години" На 7.2.1992 г. в сградата на Американската асоциация за напредък на науката се провежда дебат, който води до сблъсък между геолози и египтолози.Още около 275 квалифицирани геолози потвърджават теориите на Шох. Техните становища са оспорени от вижданията на египтолозите. Египтолозите оспорват, с аргумента че трябва да е съществувала по-стара цивилизация от египетската, а няма следа от такова. Това твърдение обаче с днешна дата е оспорено - през 1995, немският археолог Клаус Шмид открива още най-старият храмов комплекс - Гьобекли тепе в Турция. Днес той е датиран на 12 000 г. пр. н.е. Следователно още през 13 хилядолетие пр. Хр. е съществувала цивилизация способна на сложни строежи и то - в средиземноморския регион. Теорията на Шох с днешна дата се споделя от редица египтолози в света. Климатологията също признава твърденията, че за последен път е имало нужните валежи преди 11 000 години. Също така Шох отбелязва, че около Пирамидите, построени по времето на Хеопс и Хефрен има множество канали, които отклоняват водата. За да се случи корозията по Сфинкса то каналите са построени хилядолетия след него.

Робер Бовал (Робърт Бювал) (белгийски инженер и изследовател на Египет), който се присъединява към екипа на Шох отбелязва, че няма никакви надписи от времето на Хефрен или близките фараони, указващи построяването на Сфинкса. На подобно мнение е и египтологът Селим Хасан в книгата "Сфинксът" (1949) "Нямаме нито един надпис, нито една дума свързващи Хефрен със Сфинкса" . Към виждания близки до тези на Шох и екипа му се придържа и Джон Уест, както и други изследователи на Египет.

Опит за археоастрономическа реконструкция редактиране

Международно признати учени, като Г. Хенкок и Р. Бовал, са използвали програмата Skyglobe, за да проверят астрономическата ориентация на постройката през различните периоди. По този начин са открили, че Сфинксът е бил построен преди около 12 000 години, чийто поглед е бил насочен към съзвездието Лъв, на което е посветен

Расови различия от египетската раса. Проблеми с главата редактиране

Лейтенантът от отдела на Съдебна полиция в Ню Йорк Франк Доминго е направил компютърна обработка на изображение на лицето на Сфинкса, за да го сравни максимално точно с това на статуя на Хефрен, съхранена в музея в Кайро. Изводът е смайващ - сфинкса изобщо не прилича на Хефрен. Брадичката на Сфинкса е много по-изпъкнала от тази на Хефрен, а линията, която свързва ухото и ъгъла на устата на Сфинкса, има наклон от 32 градуса в сравнение с едва 14 градуса на фараона. Очите на Сфинкса също са доста по-големи. Нещо повече! - Сфинкса носи черти от нубийската-негроидната раса, а Хефрен е по-скоро от кавказката. С годините става ясно, че главата е несъразмерно малка спрямо тялото (нещо нехарактерно за египетските статуи отличаващи се с реализъм). Тъй като ерозията по нея е най-малко, то съществува хипотеза, че тя е строена хилядолетия по-късно и "присадена" върху Сфинкса. Възможно е дори да е заместила друга глава. Американецът Робърт Темпъл предполага хипотеза, според която Сфинкса първоначално е имал глава на чакал. Той допуска Сфинкса да е представял Анубис и да е бил под изкуствено езеро, което е нанесло корозия. Д-р Хош, Бовал и д-р Ману Сейфзеде оспорват теорията за чакалска глава. На свой ред те допускат Сфинкса да е имал глава на лъвица. Склупторът Робърт Неймал се присъединява към екипа и прави реконструкция на лъвска глава, от която става ясно, че е възможна лъвска глава, която да е пропорционална на тялото. Според него ако се направи чакалска глава в естествен размер тя би била твърде тежка, попради издължеността на муцуната. Екипът счита, че фигурата представя лъвицата Мехит.

Екзотични хипотези редактиране

Геолозите спорят за темпа с който е протекла ерозията на варовика по Сфинкса. Някои сочат, че са минали 10 000 г., а други че са минали 20 000 години. Съществуват и някои екзотични хипотези - че това е станало преди около 50 000 години. Проблема е, че варовика по Сфинкса не е само от един слой, а освен това учените не са сигурни за това кога са били последните наистина силни валежи в пустинята. Мненията се колебаят между 5000 г. пр. н.е. и 13 000 г. пр. н.е. Всичко това отмества появата на египетската цивилизация много по-рано от предвижданото, освен ако Сфинкса не е построен от цивилизация предхождала египтяните, която обаче е изчезнала без видима следа, както това са сторили някои цивилизации в Мезоамерика. В самия Сфинкс има издълбани проходи и тунели. Не е напълно сигурно и дали корозията е причинена от валежи или Сфинкса продължително време е бил под вода. На всичкото отгоре Сфинкса е претърпял множество ремонти. Всичко това неимоверно много затруднява датировката.

През октомври 2022 г. на Международна конференция по геоархеология и археоминерология в София с тема "Геологичен аспект на проблема за датиране на строжена на Великия египетски Сфинкс" и участие на над 100 учени от 20 страни, двама украински учени - Вячеслав И. Маничев(Институт по геохимия на околната среда на Националната академия на науките на Украйна) и Александър Г. Пархоменко (Институт по география на Националната академия на науките на Украйна) застъпиха теза граничеща с научната фантастика - сфинксът е построен през 800 000 г. пр. Хр. Впрочем те също изхождат от логиката, че той е прекарал продължително време под вода, но вярват, че причината за корозията не са валежите, а морското равнище. Маничев и Пархоменко считат, че по време на Калабрийската епоха (1,5 милиона години пр. н.е. - 780 000 пр. н.е.) морската вода е навлязла в Нил. Така се е стигнало до езерни отлагания, които са на 180 м. над сегашното ниво на Черно Море. Според тях водата от Средиземно море се изляла над Сфинкса, което прави създаването му преди около 780 000 г. пр. н.е.


Използвана литература редактиране

 
Сфинксът на фона на пирамида в Гиза

Тайните на великия Сфинкс - филм

 
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.