Отваря главното меню

Съвет на Европа

(пренасочване от Съвета на Европа)

Внимание: Европейският съвет, Съветът на Европейския съюз и Съветът на Европа са различни организации, като последната не е институция на ЕС.

Съвет на Европа
Flag of the Council of Europe.svg
Council of Europe (orthographic projection).svg
Информация
Акроними СЕ
Основатели Договор от Лондон
Основана 5 май 1949
Правно положение действаща организация
Седалище Страсбург, Франция
Официални езици английски, френски
Членове 47 европейски страни
5 наблюдатели (съвет)
3 наблюдатели (ПАСЕ)
Химн Ода на радостта
Сайт Официален сайт
Съвет на Европа в Общомедия

Съветът на Европа (СЕ) е политическа международна организация на страните от Европа (т.нар. „Голяма Европа“ – 47 страни членки, за разлика от 28 страни членки на Европейския съюз), която работи за целите на европейската интеграция. Организацията насърчава сътрудничеството между всички държави в Европа в областта на правото, човешките права, демократичното развитие и културното сътрудничество. В организацията членуват 47 държави с 800 милиона души население и тя е напълно самостоятелен орган[1], съществуващ отделно от ЕС. За разлика от ЕС, Съветът на Европа няма правомощия да създава закони. Двете организации споделят общ флаг и химн.

Два от най-известните органа на Съвета на Европа са Европейският съд по правата на човека, който прилага Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Съветът на европейската фармакопея, който залага стандартите за фармацевтичните продукти в Европа. Съветът на Европа е създал множество стандарти, харти и конвенции, които улесняват сътрудничеството между европейските държави.

Най-важните органи на Съвета на Европа са Комитетът на министрите, съставен от министрите на външните работи на всички държави-членки, Парламентарната асамблея, съставена от представители на парламентите на държавите-членки и Генералният секретар, който оглавява секретариата на Съвета на Европа. Комисарят по човешките права в рамките на съвета има задача да спомага за спазването на човешките права.

Седалището на Съвета на Европа е разположено в Страсбург, Франция. Официалните езици са английски и френски език. Комитетът на министрите и Парламентарната асамблея използват за работни езици също немски, италиански и руски език.

ИсторияРедактиране

 
Паметна плоча за първата сесия на Съвета на Европа

В своя реч, изнесена на 19 септември 1946 г. в Цюрихски университет, Уинстън Чърчил говори за създаването на „един вид Съединени европейски щати“ и Съвет на Европа.[2]

Създаването на подобна организация е дискутирано на конгрес с участието на хиляда представители от 20 страни от цяла Европа в Хага, Холандия през май 1948 г. под председателството на Чърчил[2]. Пренебрегвайки политическите различия, конгресът изразява подкрепа на първите стъпки към сътрудничество, направени от Франция, Великобритания и трите страни от Бенелюкс с подписването през март същата година на Договора от Брюксел. На конгреса се сблъскват две различни позиции: според едната новата организация трябва да е съюз от класически тип, в който всяка страна трябва да бъде представлявана от правителствени лица (федералисти). Според второто течение Съветът на Европа трябва да бъде независим орган със собствен парламент (юнионисти)[3]. В крайна сметка и двата подхода са комбинирани чрез създаването на Съвета на министрите и на Парламентарната асамблея. По-късно този междуправителствен и междупарламентарен модел е възприет и от Европейската общност, НАТО и ОССЕ.

Съветът на Европа е създаден на 5 май 1949 г. в Лондон в Двореца Сейнт Джеймс. Договорът от Лондон или Устав на Съвета на Европа е подписан от 10 държави: Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Швеция и Великобритания. След разпада на Източния блок в началото на 90-те, към Съвета се присъединяват и държавите от Централна и Източна Европа. Към 2012 в Съвета на Европа членуват всички държави от Европа без Беларус, Казахстан, Ватикана и непризнати държави.

Цели и постиженияРедактиране

Чл.1(а) от Устава гласи: „Основната цел на Съвета на Европа е постигането на по-голямо единство между неговите членове в защитата и реализирането на идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство и улесняване на техния икономически и социален прогрес.“ Следователно, Съветът е отворен към всички държави, които целят европейска интеграция, приемат върховенството на закона и могат да гарантират зачитането на демокрацията, фундаменталните човешки права и свободи.[4]

Докато членовете на ЕС предават част от своя национален суверенитет в някои специфични области на Европейската комисия и Европейския парламент, членовете на Съвета на Европа запазват своя суверенитет, но изработват заедно различни конвенции и си взаимодействат на базата на общи ценности и общи политически решения. Тези конвенции и решения са разработени от държавите-членки, работещи заедно в Съвета на Европа, и като международни правни актове имат препоръчителен характер[3], докато конкретното европейско законодателство се определя от органите на ЕС. Двете организации действат заедно за подобряване на европейската интеграция. Образно казано, Съветът на Европа се разглежда като географски по-широк кръг, докато ЕС е по-малък кръг, но с много по-висока степен на интеграция. Като част от международното право, конвенциите на Съвета на Европа могат да бъдат подписвани и от страни, които не са членове на организацията, като по този начин се улеснява сътрудничеството със страни извън Европа.

Едно от най-важните постижения на Съвета на Европа е приемането на Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи през 1950 г. Чрез нея се създава Европейския съд по правата на човека. Съдът контролира спазването на конвенцията и по този начин действа като върховен европейски съд по правата на човека. Всеки европейски гражданин може да внесе жалба в този съд, ако смята, че фундаменталните му човешки права са били нарушени в неговата родина.

Съветът на Европа работи в следните области:

  • Защита на върховенството на закона и насърчаване на правното сътрудничество чрез над 170 конвенции[2] и други договори, като сред тях са Конвенцията за киберпрестъпления, Конвенцията за предотвратяване на тероризма, Конвенциите срещу корупцията и организираната престъпност, Конвенцията за активни действия срещу трафика на хора и Конвенцията за човешките права и биомедицината.[5]
  • Комитет на експертите в областта на тероризма, създаден за координация на антитерористичната дейност.
  • Европейска комисия за ефективност на правосъдието
  • Защита на човешките права чрез:
  • Защита на демокрацията чрез парламентарен контрол и наблюдение на изборите от Парламентарната асамблея, както и подпомагане за провеждане на демократични реформи чрез Венецианската комисия
  • Насърчаване на културното многообразие и сътрудничество чрез Културната конвенция от 1954 г. и чрез няколко други конвенции за опазване на културното наследство, както и чрез Центъра за модерни езици в Грац, Австрия
  • Насърчаване на честен спорт чрез Конвенцията за антидопинг.[7]
  • Насърчаване на правото на образование чрез чл. 2 на Първи протокол на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и чрез няколко други конвенции, свързани с университетското образование.
  • Насърчаване на европейския младежки обмен чрез Европейските младежки центрове в Страсбург и Будапеща.
  • Насърчаване на по-качествено производство на лекарства чрез Европейския директорат за качество на лекарствата.

ОрганиРедактиране

Генерален секретарРедактиране

Избира се за срок от 5 години от Парламентарната асамблея и оглавява секретариата на Съвета на Европа. След 2009 г. позицията се заема от бившия министър-председател на Норвегия Турбьорн Ягланд.[8]

Комитет на министритеРедактиране

В него влизат министрите на външните работи на страните членки на СЕ. Заседават веднъж или 2 пъти в годината. Повечето решения се вземат с квалифицирано мнозинство (2/3), процедурните решения – с обикновено мнозинство. Комитетът на министрите се председателства на ротационен принцип по азбучен ред, като на всеки 6 месеца председателят се сменя (май-ноември). Занимава се с приемането на конвенции, одобряване на бюджета на Съвета на Европа и др.

Парламентарна асамблея на Съвета на ЕвропаРедактиране

 
Парламентарната зала на ПАСЕ

По-известна е със съкращението ПАСЕ. Включва 321 представители на страните членки, плюс 321 техни заместници, които са представители на националните парламенти. Всяка страна може да има максимум 18 и минимум 2 представители (България има 6). Всяка парламентарна делегация трябва да представлява пропорционално партиите, представени в националния парламент т.е. трябва да бъдат представени както управляващите партии, така и опозиционните. Асамблеята заседава 4 пъти годишно по 1 седмица. От тези 4 заседания 3 са в Страсбург и 1 е в някоя от страните членки. ПАСЕ избира генерален секретар и заместник генерален секретар на Съвета на Европа, генерален секретар и съдии в Европейския съд по правата на човека. Асамблеята избира от своите членове и докладчици, чиято задача е подготовка на доклади по различни проблеми от дневния ред.

Конгрес на местните и регионални властиРедактиране

В него влизат общо 108 представители от страните членки. Той е двукамарен орган – включва Камара на регионите и Камара на местните органи. Председателят се избира от всяка от двете камари, като те се редуват. Конгресът се занимава с въпроси, свързани с популяризирането на местното самоуправление, трансграничното сътрудничество и др.

Европейски съд по правата на човекаРедактиране

Намира се в Страсбург. Има 47 съдии с мандат от 9 години, без право на преизбиране, които се избират от ПАСЕ и отговарят лично за решенията си, а не от името на държавата си. Съдът не може да отменя решения на националните съдилища.

Комисар по човешките праваРедактиране

Избира се от ПАСЕ за срок от 6 години. От 2012 г., длъжността е заета от Нилс Миужниекс от Латвия.

Членове, наблюдатели и партньориРедактиране

Съветът на Европа е създаден на 5 май 1949 г. от Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Швеция и Великобритания. Гърция и Турция се присъединяват 3 месеца по-късно, а Исландия и Германия – на следващата година. Към 2012 г. в съвета членуват 47 държави, като Черна гора е последният приет член.

Чл. 4 от устава на Съвета на Европа гласи, че всяка европейска държава може да стане член. Това определение се прилага в широкия му смисъл (особено в случая с Турция), за да могат повече държави да имат възможност за членство. В резултат на това почти всички европейски държави са приети в съвета с изключение на Беларус (заради проблеми със спазването на човешките права), Казахстан (заради проблеми със спазването на човешките права и недостатъчна демократизация)[9], Ватикана (теокрация) и някои държави, които не са всеобщо признати.

Освен самия статут на пълноправен член на организацията, съществуват и други инструменти за участие на държави, които не са членки: наблюдател, кандидат, специален гост и демократичен партньор.

ВзаимодействиеРедактиране

Държави, които не са членкиРедактиране

 
Диаграмата на Ойлер показва връзките между европейските организации

Съветът на Европа работи основно с конвенции. Чрез изготвянето на конвенции и международни споразумения се установяват стандартите на обичайното право за държавите-членки. Въпреки това, има някои конвенции, които са подписани и от не членуващи държави. Важни примери за това са Конвенцията за киберпрестъплениия (подписана от Канада, Япония, Република Южна Африка и САЩ), Конвенцията за признаване на квалификациите засягащи висшето образование (подписана от Австралия, Беларус, Канада, Казахстан, Киргизстан, Израел, Нова Зеландия и САЩ) и Антидопинговата конвенция (подписана от Австралия, Беларус, Канада и Тунис). Нечленуващи държави взимат участие и в някои органи към Съвета на Европа, като Венецианска комисия, ГРЕКО и др.

Европейски съюзРедактиране

Съветът на Европа не бива да се бърка с органите на Европейския съюз Съвет на Европейския съюз (Съвет на министрите) или Европейски съвет.

Взаимодействието между Съвета на Европа и Европейския съюз е особено задълбочено в областта на културата, образованието, в прилагането на международното право и при опазването на човешките права.[10] Съществува съгласуваност и в съдебната практика – Съдът на Европейския съюз третира Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи като част от законодателството на ЕС, за да бъде избегнат конфликт с Европейския съд по правата на човека. Протокол 14 от конвенцията е създаден, за да позволи на ЕС да се присъедини към нея, а Договорът от Лисабон съдържа протокол, позволяващ свързването с конвенцията.

ООНРедактиране

Съветът на Европа има статут на наблюдател в ООН и редовно присъства в Общото събрание на ООН. Съветът организира и регионални конференции на ООН, свързани с правата на жените и борбата с расизма. Двете организации си сътрудничат и на други нива, в частност в областта на човешките права, малцинствата, миграцията и борбата с тероризма.

Неправителствени организацииРедактиране

Неправителствените организации (НПО) могат да вземат участие в Конференцията на НПО на Съвета на Европа и да получават статут на наблюдатели. Съветът на Европа изготвя Европейската конвенция за признаване на НПО статута на юридически лица през 1986 г., което дава правно основание за съществуването и работата им. Член 11 от Конвенцията на защита правата на човека защитава правото на свобода на сдружаване, което е фундаментална норма за НПО.

СимволиРедактиране

 
Знамето на Европа

Съветът на Европа създава и използва още от 1955 г. като свой официален символ флага с 12-те златни звезди, подредени в кръг на син фон. Химнът на организацията от 1972 г. насам е европейският химн – последната част на Симфония № 9 на Лудвиг ван Бетовен – „Ода на Радостта

На 5 май 1964 г., по време на петнадесетата годишнина от създаването на Съвета на Европа, е решено 5 май да бъде празник на Европа.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране