Политическа реч
Политическата реч, още политическо слово и (в реториката) съвещателна реч, е сред основните типове речи, заедно със съдебната и тържествената. Това е реч, която има политическо съдържание или има политически контекст. Произнасяна е от оратор пред аудитория от слушатели.
Целта на политическата реч според Квинтилиан е да подтикне аудиторията да вземе определено решение по даден въпрос [1] и за това политическите речи биват съответно убеждаващи или разубеждаващи. [2] При Аристотел слушателите на съвещателната реч дори имат ролята на арбитри или съдии, които решават относно неща, които трябва да се направят или извършват в бъдеще. Квинтилиан обаче твърди, че този тип реч може да има също така отношение към миналото, като го разисква, напомня и т.н. Това включване на исторически събития от миналото в политическата реч, според Квинтилиан, може да има отношение към убеждаването за взимане на бъдещи решения. [2]
Структура редактиране
Според Квинтилиан политическата реч може да съдържа уводна част (proemium), но този увод трябва да бъде кратък, според него по-съществено за обсъждането на държавните въпроси е изложението на фактите (narratio). [2]
Роля на оратора редактиране
Квинтилиан определя ролята на оратора в политическата реч като изключително важна, той отнася тази значимост на оратора към неговия морал [2], в по-модерни интерпретации това бива разбирано така: „Добрият характер и политически ценности са основни за правилно, вярно и справедливо представяне на политическата реч, само процедурите и нормите не са сами по себе си достатъчни.“ [3]
История редактиране
През периода на Деметрий от Фалерон се създава традиция на литературни (тоест фикционални) съвещателни речи [4].
Реторика и демокрация редактиране
Квинтилиан също така посочва, че при политическото слово аудиторията е разнородна, има разнообразие от слушатели и за това интерпретациите на слушаната реч са плуралистични. Според Квинтилиан политическа реч има само в случаите, когато има множество възможни решения на един въпрос, като ораторът съветва слушателите в избора между тях. [2] Може да се каже, че основното място на политическата реч е парламентът, „и още повече, демократичният тип парламент, в който всяка свободна реч и съревнование между различни гледни точки и личности може да има място.“ [3]
Източници редактиране
- ↑ ((en)) Michelle Ballif, Michael G. Moran, Classical rhetorics and rhetoricians: critical studies and sources, Greenwood Publishing Group, 2005, стр. 4
- ↑ а б в г д ((en)) J. Fernandez Lopez, The Concept of Authority in the Institutio Oratoria, Book I, в Tellegen-Couperus, Quintilian and the law: the art of persuasion in law and politics, Leuven University Press, 2003
- ↑ а б ((en)) Benedetto Fontana, Cary J. Nederman, Gary Remer, Talking democracy: historical perspectives on rhetoric and democracy, Penn State Press, 2004
- ↑ ((en)) Michelle Ballif, Michael G. Moran, Classical rhetorics and rhetoricians: critical studies and sources, Greenwood Publishing Group, 2005, стр. 122
Вижте също редактиране
Допълнителна литература редактиране
Реторика, съвещателна реторика и съвещателни аспекти на съвременното държавно устройство, Аристотел:
- Triadafilos Triadafilopoulos, Politics, Speech, and the Art of Persuasion: Toward an Aristotelian Conception of the Public Sphere, The Journal of Politics /Cambridge Journals/ (1999), 61: 741-757