Съвместно съжителство

Disambig.svg За едноименния филм вижте Съвместно съжителство (филм).

Съвместното съжителство (домашно съжителство, домашно партньорство или според бъгарското законотворчество фактическо съжителство или фактическо съпружеско съжителство) е законов институт и връзка между двама души, които живеят заедно, тоест на съпружески начала и споделят общ дом, без да са обвързани чрез брак. В някои юрисдикции съвместното съжителство е равносилно на гражданския съюз. Чрез него се признава личната обвързаност на двама партньори, които живеят заедно, но нямат сключен граждански брак.

Правно признание на
eднополовите граждански съюзи
Правни формулировки

Брак:
Белгия, Канада, Холандия, Норвегия, Южна Африка, Испания, Швеция, САЩ (някои региони брак, други фактическо съжителство)
С неустановена правна рамка, но възможни: Аруба, Израел, САЩ (някои щати), Холандски Антили

Други правни формулировки

Граждански съюз, регистрируемо партньорство, съжителство.

По страна и година на приемане
Признати национално
Като нерегистрирани съжителства
Признати в някои региони
Признати преди легализирането на
еднополов брак

Холандия (повсеместно) (1998)
Испания (12 от 17 общности) (1998)
Южна Африка (повсеместно) (1999)
Белгия (повсеместно) (2000)
Канада (2001)

В процес на обсъждане
Виж още

Еднополов брак
Регистрирано партньорство
Съвместно съжителство
Хомосексуалност и законодателство

В някои правни системи нормативните уредби засягащи домашното партньорство са установени доброволно, без да им е наложено от съд.

Правен смисълРедактиране

Придобивайки законово признание, небрачните двойки могат да се ползват от някои права, с които разполагат брачните партньори. Най-често това са право на обща собственост, облекчени режими на разпореждане с такава, право над собствеността придобита по време на съжителството, право на издръжка, право на болнични посещения на партньора и пр.

Еднополови двойкиРедактиране

Съвместното съжителство се използва като алтернатива за уреждане в някои случаи и на статута на еднополовите двойки, в държави където те не могат да сключат брак или граждански съюз.

В българското законодателствоРедактиране

Терминът „фактическо съпружеско съжителство“ (1), „фактическо съжителство“ (2), както и „фактическа връзка“ (3) присъства в българското законодателство в:

  1. Закона срещу домашното насилие (1) [1]
  2. Граждански процесуален кодекс (1), (3)
  3. Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (2) [2]
  4. Кодекс на труда [3]
  5. Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (1) [4]
  6. Данъчно осигурителен процесуален кодекс (1) [5]

и други.

Проект за семеен кодексРедактиране

Фактически брак или фактическо (семейно) съжителство е част от дефиницията на съжителство без брак в предложения през 2008 – 2009 законопроект за нов семеен кодекс. Законопроектът прави разграничение между регистрирано и нерегистрирано фактическо съжителство. [6]Той обаче не е приет в пълния си вид и в него е въведен само правния принцип за брачен договор. Препоръка за приемане на статута за фактическо съжителство е изпратена от Комисията по защита от дискриминация до Народното събрание [7]. От законопроектът обаче излиза фактическото съжителство за ЛГБТ двойки. Проектът е одобрен от правителството, но много от предлаганите промени, включително съвместното съжителство, отпадат в новия закон при гласуване в Парламента.

Според уеб страницата Правен свят така България остава „една от малкото държави в Европа, която няма в семейния си закон правна регламентация на фактическото съпружеско съжителство“. [8]

БележкиРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране