Съединител

машинен елемент за предаване на механична енергия чрез триене между подвижните части на машина

Определение

редактиране

Съединителят е машинен елемент в задвижването, който служи за съединяване на валове и други машинни елементи (зъбни колела; барабани и др.). Основното му предназначение е да предава въртящ момент от един вал на друг или от вал на свободно поставен върху него машинен елемент (ремъчна шайба, зъбно колело и др.).

Най-важната част от триещия съединител е задвижващият диск, който предава въртящия момент от коляновия вал. Той се състои от метален диск, върху предната и задната плоскост, на който са залепени и захванати с нитове тънки дискове от специален фрикционен материал – феродо. Феродото (името му идва от фирмата, която първа го е създала) е изработено от азбест и месингови стружки, споени с пластмасови смоли. То има голям коефициент на триене, който се запазва при висока температура – до 400 градуса по Целзий. Феродовият (задвижваният) диск се притиска силно към задвижващия (към маховика) от притискателния диск. Силата на притискане се създава от 6 – 8 големи пружини или от една централна такава. При различните автомобили има и различни видове съединители.

Предназначение

редактиране

Съединителите трябва да са конструирани така че:

  • Да създават кинематична и силова връзка между задвижващия и изпълнителния механизъм.
  • Да компенсират несъосността на съединяваните валове (несъосността може да се получи поради неправилен монтаж или неточна изработка).
  • Да „гасят“ възникващите при работа трептения, тласъци и удари.
  • Да предпазват елементите на задвижването от претоварване.
  • Да съединяват и разделят бързо валовете или елементите.
  • Да облекчават работата на машините.
  • Да ограничават ъгловата скорост.

Изисквания

редактиране
  • надеждно предаване на въртящия момент
  • да осигурява плавно и пълно включване
  • пълно изключване
  • въртящите се части да имат минимален инерционен момент
  • добро извеждане на топлината от триещите се повърхности
  • предпазване на елементите на трансмисията от динамичните натоварвания
  • въртящите се части да имат добра уравновесеност (баланс)
  • съединителят да има минимални размери и маса
  • да има просто устройство и лесно техническо обслужване

Класификация

редактиране
 
Центробежен съединител

Според принципите на действие съединителите за свързване на валове се делят на: механични, хидравлични и електрически.

В електрическите и хидравличните се използва действието на електрическите (магнитни) и хидродинамични сили.

Механични съединители:

  • Постоянни (неуправляеми, постоянно включени):
  1. Твърди съединители.
  2. Твърди „компенсиращи“ съединители – не съдържат еластични елементи.
  3. Еластични съединители – с метални и неметални еластични елементи.
  • Управляеми:
     
    триещ конусен съединител
    #Съединители за включване и изключване – палцови и зъбни.
  1. Триещи съединители – нормално включени и нормално изключени.
  2. Магнитни съединители
  • Самоуправляеми (автоматични):
  1. Центробежни – самоуправляеми по отношение на ъгловата скорост.
  2. Предпазни – самоуправляеми по отношение на предавания въртящ момент.
  3. Изпреварващи – самоуправляеми по отношение на посоката на въртене.