Съществуването предшества същността

Твърдението, че съществуването предшества същността (на френски: l'existence précède l'essence) е централно твърдение в екзистенциализма, което обръща традиционното философско схващането, че същността (природата) на едно нещо е по-фундаментална и неизменна от съществуването му (самия факт на съществуването).[1] За екзистенциалистите човешките същества, чрез тяхното съзнание, създават свои собствени ценности и сами определят смисъла на своя живот, защото човешкото същество не притежава никаква присъща идентиченост или стойност. Тази идентичност или стойност трябва да бъде създадена от индивида. Поставяйки действията, които ги съставят, те правят своето съществуване по-значително.[2][3]

Идеята може да бъде намерена в творбите на Сьорен Киркегор през 19 век[4], но е изрично формулирана от философа Жан-Пол Сартр през 20 век. Формулата с три думи възниква в неговата лекция от 1945 г. „Екзистенциализмът е хуманизъм“, макар и предшествуващи понятия могат да бъдат открити в „Битие и време“ на Хайдегер.[5]

Сартърово вижданеРедактиране

Сартъровото твърдение се разбира най-добре в контраст със схоластичната теза, която гласи, че същността предшества съществуването, т.е. типично твърдение за тази традиционна теза би било, че човекът в основата си е егоист или рационално същество.

За Сартр „съществуването предшества същността“ означава, че личността не е изградена върху предварително проектиран модел или точно определена цел, защото именно човекът е този, който решава да се занимава с такова начинание. Макар да не отрича ограничителните условия на човешкото съществуване, той отговаря на Спиноза, който потвърждава, че хората се определят от това, което ги заобикаля. Следователно за Сартр потисническа ситуация сама по себе си не е непоносима, но веднъж считана за такава от тези, които се чувстват потиснати, ситуацията става нетърпима.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

  • Албер Камю, Митът за Сизиф, 1948.
  • Джоузеф С. Каталано, A Commentary on Jean-Paul Sartre's Being and Nothingness, University of Chicago Press 1985.
  • Сартр, Екзистенциализмът е хуманизъм (L'existentialisme est un humanisme), лекция 1946
  • Станфордската философска енциклопедия, Existentialism
  • Wilhelmsen, Frederick (1970). The Paradoxical Structure of Existence. Irving, Texas; University of Dallas Press.

ИзточнициРедактиране

  1. Plato, Timaeus; Aristotle, Metaphysics; St Thomas Aquinas, Summa contra Gentiles, Pars 3:1, Summa Theologiae, Pars 1:1, etc. Analysis of "existence before essence" in Etienne Gilson, The Christian Philosophy of Saint Thomas Aquinas, Introduction.
  2. "L'existencialisme" – see "l'identité de la personne"
  3. Encyclopédie de la jeunesse, 1979, p. 567
  4. Kierkegaard, Søren. Philosophical Fragments, 1844.
  5. Sartre, in Being and Nothingness (1943), credits a slightly longer version of the claim to Heidegger: "Now freedom has no essence. It is not subject to any logical necessity; we must say of it what Heidegger said of the Dasein in general: 'In it existence precedes and commands essence.'" However, Sartre gives no page reference for this citation. In Being and Time, Heidegger writes: "The 'essence' of human-being lies in its existence." ("Das 'Wesen' des Daseins liegt in seiner Existenz", Sein und Zeit, p. 42.)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Existence precedes essence“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.