Съюз на запасните офицери

Съюзът на запасните офицери, съкратено СЗО, е българска обществена организация, създадена през 1908 г. като обединение на офицери от българската войска, които вече не са на действителна служба.

През 1907 г. е основан софийският клуб на запасните офицери, а на следващата година подобни клубове възникват в други градове и се създава националната структура. Съюзът има свой печатен орган – в-к „Отечество“.

СЗО има за цел да поддържа висок престижа на българския офицер, да съдейства за съхранението на воинските традиции и националните идеали и да бъде живата връзка на бившите офицери с българската армия.

Съюзът на запасните офицери става особено мощен и влиятелен след Ньойския договор от 1919 г., когато по решение на страните победителки в Първата световна война българската войска е драстично намалена и хиляди офицери преминават в запаса. В годините между световните войни влиянието на СЗО върху обществените и политически процеси е голямо.

През 1940 г. държавата оказва натиск над обществените сдружения и Съюзът е обединен с още няколко сдружения на запасни военни в казионната организация Общ съюз на запасното войнство.

След 9 септември 1944 г. комунистическата власт забранява СЗО като фашистка ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. Тогавашният председател на СЗО полк. Славейко Василев се самоубива при навлизането на Съветската армия в България.

През 1953 г. група български офицери-емигранти създава в Париж Съюз на бившето българско войнство в изгнание. По-късно централата на организацията е преместена във Франкфурт.

След демократичните промени в България оцелелите членове на офицерския корпус на Царство България се събират и през 1992 г. решават да възстановят СЗО под името Съюз на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. По своя устав и членски състав Съюзът е приемник на СЗО, както и на Обществото на кавалерите на ордена за храброст. Официален знак на новия съюз е знакът на СЗО от 1908 г.

Председатели

Най-дългогодишен председател на организацията е ген. Владимир Вазов.

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати–
1.	Генерал-майор	Рачо Петров	30 май 1908 – 12 май 1909
2.	Генерал-майор	Никола Бочев	12 май 1908 – 22 ноември 1910
3.	Генерал-майор	Христо Драндаревски	22 ноември 1910 – март 1911
4.	Генерал-майор	Матей Андреев	март 1911 – юни 1912
5.	Генерал-майор	Никола Генев	юни 1912 – 22 ноември 1913
6.	Полковник	Стефан Георгиев	29 януари 1914 – 22 юни 1914
7.	Генерал-майор	Петър Салабашев	22 юни 1914 – 2 април 1915
8.	Полковник	Кънчо Кънчев	2 април 1915 – 16 май 1920
9.	Генерал-лейтенант	Владимир Вазов	16 май 1920 – 1921
10.	Генерал-лейтенант	Иван Луков	1921 – 22 февруари 1923 (подава оставка на 19 декември 1922)
11.	Подполковник	Кимон Георгиев	1923 (изпълняващ длъжността)
12.	Генерал-лейтенант	Стефан Тошев	1923 – 27 ноември 1924 (умира)
13.	Генерал-лейтенант	Владимир Вазов	27 ноември 1924 – 23 ноември 1930
14.	Генерал-лейтенант	Велизар Лазаров	23 ноември 1930 – 1932
15.	Генерал-майор	Борис Сирманов	1932 – 18 ноември 1936
16.	Полковник	Славейко Василев	18 ноември 1936 – 2 септември 1944 (самоубива се)
17.	Генерал-майор	Илия Каблешков	2 септември 1944 – 9 март 1945

Външни препратки

• История на Съюза на запасните офицери

Източници

• Янчев, В. „Офицери без пагони“ – съюзът на запасните офицери в България (1907 – 1945), София, 2000, Военно издателство