Уикипедия

С-300

(пренасочване от С-300 (ракета))

С-300 (по класификация на НАТО SA-10) е съветска зенитно-ракетна система (ЗРС) със среден радиус на действие. Приет е на въоръжение в СССР през 1978 година. Предназначен за отбраната на крупни промишлени и административни обекти, военни бази и пунктове за управление от удари на средствата за въздушно-космическо нападение на противника. Способен да унищожи балистична ракета и ракетни цели. Става първият многоканален зенитно-ракетен комплекс, способен да проследи до 100 и да порази до 12 цели едновременно.

С-300
5П85ДУ от ЗРК С-300ПМУ на парад в София
Обща информация
ПроизходСССР
Видзенитно-ракетен комплекс
История на производство и служба
Създаване1967 – 2005
ПроизводителВМП „Авитек“
Производство1975 – 1978
На въоръжение1975 – понастоящем
На служба привж. оператори
ВариантиС-300П, С-300ПТ, С-300ПТ-1, С-300ПТ-1А, С-300ПС, С-300ПМ, С-300ПМУ, С-300ПМ1 (ПМУ-1), С-300ПМУ2, С-300Ф, С-300ФМ
Габаритни характеристики
Дължина7 m
Диаметър0,450 m
Технически характеристики
Двигателдвустепепен
Бойна главаконвенционална
Обсег40 – 400 km
Скорост1,7 – 2,1 (максимална)
С-300 в Общомедия

Главен разработчик е Научно-производствено обединение „Алмаз“.

Последвалото модифициране на комплекса на С-300 продължава в Зенитно-ракетен комплекс С-400, приет на въоръжение през 2004 година.

Модификации редактиране

Системата С300 има много модификации с различни ракети, радари, защити срещу нападение и електронна война, обсег на действие и възможност да се справят с балистични ракети на малко разстояние или цели, летящи на малка височина. Могат да се разграничат следните основни групи модификации:
С-300П (за ПВО на страната), С-300П (за войските) и С-300Ф (за флота).

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Системи С-300
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
С-300П
 
 
 
 
 
 
 
 
 
С-300В
 
 
 
 
С-300Ф
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
С-300ПТ
 
 
 
С-300ПС
 
 
 
С-300В1
 
С-300В2
 
„Форт“
 
„Риф“
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
С-300ПТ-1
 
С-300ПМ
 
С-300ПМУ
 
 
 
С-300ВМ
 
 
 
„Форт-М“
 
„Риф-М“
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
С-300ПТ-1А
 
С-300ПМ1
 
С-300ПМУ1
 
С-300ВМ1
 
С-300ВМ2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
С-300ПМ2
 
С-300ПМУ2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
На въоръжение в Русия
 
 
 
 
С-400
 
 
 
 
 
 
 
С-300ВМД
 
 
 
 
 
 
Изнесен в други държави
 
Наименование С-300П (ПВО страната) С-300В (Войскова) С-300Ф (Флотска)
С-300ПТ
С-300ПТ-1
С-300ПТ-1А
(Транспортируем) 		С-300ПС
С-300ПМУ
(Самоходен) 		С-300ПМ
С-300ПМУ1 		С-300ПМУ2 „Фаворит“ С-300В С-300ВМ „Антей 2500“ С-300Ф „Форт“ С-300ФМ „Форт-М“
Обозначение
в НАТО 		SA-10a/b/c SA-10d SA-20a SA-20b SA-12 SA-23 SA-N-6 SA-N-6
Grumble a/b/c Grumble d/e Gargoyle a Gargoyle b Gladiator/
Giant		 Gladiator/
Giant
Година 1978 1982 1993 1997 1988 2013 1983 1990
Ракети 5В55К (В-500К)
5В55Р (В-500Р) 		5В55К (В-500К)
5В55Р (В-500Р)
5В55КД 		48Н6
9М96Е1
9М96Е2 		48Н6
48Н6Е2
9М96Е1
9М96Е2 		9М83
9М82 		9М83М
9М82М 		5В55РМ 48Н6
Средство за придвижване Полуприцеп Колесно Колесно Колесно Верижно Верижно Корабно Корабно

Основни модификации редактиране

С-300П (SA-10) редактиране

С-300П (ПТ) е първата зенитна ракетна система, постъпва на въоръжение през 1978 година. Предназначена е за войските от противовъздушната отбрана (ПВО). Системата замества остарелите (С-25), (С-75 и С-125). Представлява мобилна пускова установка, с вертикален старт и транспортна машина. В комплекса се използват ракети В-500К с далечина на поражаемите авио цели до 47 км, които по-късно са заменени от далекобойни ракети В-500Р с обсег до 75 км.

Комплекс С-300ПТ се състои от обзорна РЛС 36Д6 (по класификация на НАТО TIN SHIELD), система за управление с радиолокаторно насочване 30Н6 (по класификация на НАТО FLAP LID) и пускови установки 5П85-1. Пусковите установки се разполагат на ремарке – прицеп.

Първоначално се планира използването на система за насочване, командвана от радиолокационна станция, с използване на данни от пасивен радар на самата ракета, но системата имала проблеми при засичането на цели на височина под 500 метра. Затова конструкторите разработват по-късно система за самонасочване. Благодарение на нея могат да се засичат цели на минимална височина 25 метра.

  • Съвременни ЗРК С-300
  •  
    ЗРК „С-300В1“ с АФАР
  •  
    ЗРК „С-300ПС“ с АФАР
  •  
    ЗРК „С-300ПТ“ с АФАР
  •  
    РЛС 30N6E2 на САМ С-300 ПМУ-2 „Фaвoрит“

Антей 2500 редактиране

  Основна статия: Антей 2500

С-300Ф (SA-N-6) редактиране

  Основна статия: Форт (ЗРК)

Оператори редактиране

 
  Производители на C-300
  Потребители на С-300
  Производители на MIM-104 Patriot
  Потребители на MIM-104 Patriot

С-300 основно се използва в Източна Европа и Азия, но източниците за страните които използват системата са противоречиви.[1]

  •   Русия: използват се всички модификации на С-300, а също и С-400.
  •   Китай закупува С-300ПМУ-1 и лиценз за производство под названието Hongqi-10 (HQ-10). Китай е първата страна закупила С-300ПМУ-2 и вероятно може да използва С-300В под названието Hongqi HQ-18.[2] Създават модернизирана версия на HQ-10, назовавайки я HQ-15 с максимална далечина на полета 200 км. Има непотвърдени съобщения, за това, че тази версия е произведена в Китай С-300ПМУ-2.[3][4]
  •   Индия придобива шест батареи С-300, през август 1995 за $1 млрд., вероятно С-300ПМУ-2 версия, състояща се от 48 пускови установки. Най-вероятно за защита от Пакистански балистични ракети с малък обсег М-11.[5]
  •   Кипър подписва договор за придобиване на С-300 (2 дивизиона + КП-РЛО) през 1996 година. Придобива С-300ПМУ-1-ви вариант, но след политически разногласия между Кипър и Турция и интензивен англо-американски натиск, С-300 е преместена на гръцкия остров Крит. По-късно, Кипър закупува комплекс Тор-М1.[6]
  •   Иран: притежаването на комплекса е спорно. Най-вероятно, притежават няколко С-300 от 1993 г.[7]
  •   Виетнам купува две батареи С-300ПМУ-1 (12 пускови установки) за сума от порядъка на 300 млн. долара.[8]
 
С300П в България
  •   България също е оператор на С-300. Разполага с 6 пускови установки в състава на един дивизион с един комплекс, придобити с цел охрана на въздушното пространство и противоракетна отбрана.
  •   Унгария: получава С-300 в замяна на дълг на Русия за 800 млн. $
  •   Беларус разполага с една бригада С-300В и 1 бригада С-300П.
  •   Алжир купува 8 С-300ПМУ2 през 2006 година.
  •   Словакия
  •   Украйна
  •   Армения
  •   Сирия проявява интерес към покупката на С-300П през 1991 година. Видимо разполагат с такива.[1][7]
  •   Казахстан не разполага с С-300, но на територията на страната, на полигона край езерото Балхаш, се извършват постоянно тестове с модификации на комплекса.
  •   Германия като наследство от ГДР притежава С-300, които след обединението са върнати по договор обратно в Русия. Дава възможност на специалисти на НАТО да се запознаят обстойно с комплекса.
  •   САЩ разполага с разкомплектовани РПН и ПУ 5П85, закупени от Беларус, опитва да закупи 2 РПН и ЗИП от Казахстан и Русия, но преговорите се провалят. Официално притежават С-300В, без РПН[9].
  •   Южна Корея разработва опростена версия на С-300, наречена Cheolmae-2. Комплекса ще се състои от радар с I-диапазон, разработен в КБ „Алмаз“, команден пункт и няколко пускови установки за корейската версия на ракетите „9М96“. Възложител е Samsung Thales – обединена компания между корейските Samsung Electronics и френската Thales Group[10].

Характеристики редактиране

Радари редактиране

Обзорни РЛС
Индекс Кодово обозначение на НАТО Предназначение Далечина на полета, км Едновременно съпровождани цели Честотен диапазон по класификацията на НАТО Използван за първи път Управление
36Д6 Tin Shield – 200 E/F С-300П
СТ-68УМ Tin Shield B – 175 E/F С-300ПМУ интензивност на сигнала от 350 кВт до 1.23 МВт
5Н66М Clam Shell За унищожаване на ниско летящи цели I С-300П
76Н6 Clam Shell За унищожаване на ниско летящи цели 120 15 I С-300ПМУ 2.4 кВт честотна модулация, монохроматична вълна
64Н6 Big Bird – 300 C С-300ПМУ-1
96Л6Е За унищожаване на високо летящи цели 300 300 C С-300ПМУ-1
9С15 Bill Board – 250 200 С-300В
9С19 High Screen Защита на сектор 16 С-300В
МР-75 Top Steer Морска 300 D/E С-300Ф
МР-800 Восход Top Pair Морска 200 C/D/E/F С-300Ф
Станции за съпровождане и осветяване на целите
Индекс Кодово обозначение на НАТО Честотен диапазон по класификация на НАТО Далечина на полета, км Едновременно обстрелвани цели Използван за първи път Управление
30НГ Flap Lid A I/J ? 4 4 С-300П
30Н6Е (1) Flap Lid B I/J 200 12 6 С-300ПМУ-1 Фазирана антенна решетка
30Н6Е2 Flap Lid B I/J 200 100 36 С-300ПМУ-2
9С32-1 Grill Pan многочестотна 140 – 150 12 6 С-300В
3Р41 Волна Top Dome I/J 100 С-300Ф

Външни препратки редактиране

 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
С-300.

Източници редактиране

  1. ↑ а б Center for Nonproliferation Studies – „The Russian S-300PMU-1 TMD System“ // Архивиран от оригинала на 2008-05-11. Посетен на 22 юли 2006.((en))
  2. ↑ MissileThreat – „Hongqi-10 (HQ-10)“ // Архивиран от оригинала на 2008-03-25. Посетен на 25 юни 2006.
  3. ↑ MissileThreat – „Hongqi-15 (HQ-15)“ // Архивиран от оригинала на 2008-03-23. Посетен на 25 юни 2006.
  4. ↑ Sino Defence Today – „S-300 (SA-10) Surface-to-Air Missile“ // Посетен на 25 юни 2006.
  5. ↑ Federation of American Scientists – „S-300PMU SA-10 Grumble“ // Посетен на 17 юли 2006.
  6. ↑ Balkananalysis.com – "Balkan Defense Overview: Developments and Prospects „ // Посетен на 22 юли 2006.
  7. ↑ а б MissileThreat – „S-300P (SA-10 Grumble)“ // Архивиран от оригинала на 2006-04-13. Посетен на 17 юли 2006.
  8. ↑ Asia Times – „Russian missiles to guard sky over Vietnam“ // Архивиран от оригинала на 2012-02-08. Посетен на 16 юли 2006.
  9. ↑ РИА Новости – „Соло на органе из ракетных труб“ // Архивиран от оригинала на 12 ноември 2007. Посетен на 7 ноември 2006.
  10. ↑ "Нов контракт: Алмаз създава многофункционален радар за Южна Корея"[неработеща препратка]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=С-300&oldid=12210633“.