ТЕЦ „Марица изток 2“
ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД е българско предприятие за производство на електрическа енергия със седалище в Ковачево, община Раднево. През 2019 година то има обем на продажбите от 676 милиона лева и загуба от 203 милиона лева.[2]
ТЕЦ „Марица изток 2“ | |
Местоположение в Ковачево | |
Местоположение | Ковачево, България |
---|---|
Собственик | Български енергиен холдинг |
Енергоносител | лигнит |
Технология | парни турбини |
Турбини | 8 |
Капацитет | 1620 MW[1] |
Открита | 1966 г. |
Уебсайт | www.tpp2.com |
ТЕЦ „Марица изток 2“ в Общомедия |
Предприятието е собственост на държавния Български енергиен холдинг и експлоатира едноименната най-голяма топлоелектрическа централа в страната, част от промишления комплекс „Марица Изток“.
Местоположение
редактиранеЦентралата се намира на 280 километра източно от София и на 60 километра южно от Стара Загора. Изградена е върху площ от 512 хектара в землищата на селата Радецки и Ковачево, а на изток от нея се намира язовир Овчарица.
Характеристики
редактиранеТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД е с обща инсталирана мощност от 1630 MW, състои се от осем генериращи блока с изградени работещи сероочистващи инсталации. Работи с местни лигнитни въглища, добивани в рудниците на Мини „Марица Изток“.
Двата основни комина на централата са сред най-високите постройки в България – единият (комин No.2) е висок 325 m.[3]
Замърсяване на околната среда
редактиранеЗа 2009 година ТЕЦ „Марица Изток 2“ е на второ място по замърсяване на въздуха сред предприятията в Европейския съюз по данни на Европейската агенция по околната среда. Размерът на щетите се оценява между 1,4 и 3,3 млрд. евро.[4]
Инвестициите и в трите ТЕЦ-а от комплекса Марица-изток са в пряка връзка с ангажимента на България да намали емисиите на въглероден двуокис, изхвърляни в атмосферата, с 8% до 2012. Най-голям дял за негативното влияние върху околната среда имат ТЕЦ-овете.
История
редактиранеПроектирането на електроцентралата започва през 1960 година от съветския „Топлоелектропроект“ и българския „Енергопроект“. За основа е използвана технологията на изпълняваната по това време ТЕЦ „Първа комсомолска“, която използва същата горивна база, но в нея са внесени корекции, отразяващи отрицателния опит от първата централа.[5]
Първоначално централата е изградена с 4 турбинни агрегата, захранвани от 8 парогенератора.[5] Първата копка на обекта е направена на 7 май 1962 година. Първият турбинен агрегат е пуснат в експлоатация с един парогенератор на 25 октомври 1966 година,[5] а на 10 ноември централата е официално открита. Последният турбинен агрегат е пуснат на 24 ноември 1968 година, а последният парогенератор – на 8 април 1969 година.[5]
През 1979 година правителството взима решение за разширяване на централата с още 4 блока с обща мощност 850 MW и модернизация на съществуващите мощности. През 1980 – 1985 година първоначалните парогенератори са реконструирани по лансираната от Никола Тодориев технология за директно изгаряне на лигнитите без предварително осушаване.[5] Същевременно са изградени още два блока, пуснати в експлоатация през 1985 година.[5] Основните им съоръжения, също като при първите четири, са съветско производство, но технологията за подготовка на горивото е разработена и произведена в България.[5]
Последните два блока на електроцентралата са пуснати на 19 март 1990 и 28 ноември 1995 година, с което тя достига сегашния си капацитет.[5] Малко след това започва изграждането на сероочистваща инсталация за тези два блока,[5] която започва работа на 19 септември 2002 година. До 2008 година е извършен основен ремонт на първите четири блока, включващ рехабилитация на парогенераторите и цялостна подмяна на турбинните агрегати, като един от новоинстлараните е производство на Ленинградския металически завод, а останалите три – на „Тошиба“.[5] През 2008 – 2009 година са пуснати сероочистващи инсталации за блокове 1 до 4 и е въведена цялостна система за управление на околната среда.[6] През 2012 година завършва модернизацията на блокове 5 и 6 и изграждането на сероочистваща инсталация за тези мощности.
На 24 юни 2019 г. се запалва част от комина на сероочистващата инсталация на блок 8 по време на планов ремонт. От пожара има само материални щети, без жертви.
Графиките са временно недостъпни поради технически причини. |
Източници
редактиране- ↑ www.tpp2.com
- ↑ portal.registryagency.bg
- ↑ „Отчет – деветмесечие, 2010“, стр. 13, ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД
- ↑ ТЕЦ „Марица-изток 2“ е вторият най-голям замърсител на въздуха в ЕС за 2009 г. // Дневник.БГ. Икономедия АД, 24 ноември 2011. Посетен на 24 ноември 2011.
- ↑ а б в г д е ж з и к Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 412 – 424.
- ↑ Сертификат по ISO 14001:2004 от 2013 г. Посетен на 5 октомври 2014.