Табур
Табур или табор е главната структурна единица (батальон) в състава на въоръжените сили на Османската империя. [1]
Тактическо подразделение на редовната армия, което е предназначено да води бойни действия в състава на военна част-алай (полк). Използва се в родовете войски: пехота, кавалерия и артилерия. Съставен е от 8 бюлюка (роти). Три табура формират алай (полк).
По време на война числеността на табура е: за пехота (пияде табур) 650 щика, за кавалерия (сувари табур) 100 саби, за артилерия (топчи табур) 100 артилериста. Понякога към табура се придават временно и нередовни въоръжени лица (башибозук). [2][3] и вж. Априлско въстание.
Командва се от офицер. Войнишкият състав е въоръжен с лично стрелково и хладно оръжие. В мирно време съставът на пехотния табур е по-малък и достига до 250, а понякога и до 100 войника. Развръща се до военновременната си численост чрез мобилизация на запасни войници (редифи).
Бележки редактиране
- ↑ Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с.167
- ↑ Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.; Тончев Теодор, Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г., с. 116 – 190
- ↑ „Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877-1878 г.г. на Балканском полуострове, вип. 74, Действия войска Южнаго фронта съ 1 по 19 января 1878 г. (Наступление къ Адрианополю и Константинополю), СПг, 1911, док. № 193, с. 2