Таксидиот (от новогр. ταξιδιώτης, „пътник“) се нарича пътуващ православен монах, който събира помощи, доброволни пожертвувания за манастир. Същевременно таксидиотът изпълнява мисионерски и общопросветителски функции, свързани най-вече с християнската религия. Според архимандрит Климент Рилец „изпращането на един манастирски брат за духовник (таксидиот) става след продължителна подготовка в манастира, при пълна телесна и духовна зрелост“, т.е. за тази мисия са определяни ерудирани и добре подготвени свещенослужители. Таксидиотската служба е най-разпространена по времето на Османското владичество и най-вече през Възраждането.

Таксидиотът е монах, който пътува и събира дарения за църквата или като Паисий Хилендарски, събирал информация за книгата си. Известни таксидиоти са Йосиф Брадати, Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Антим Видински, Иларион Макариополски.[1]

Като съвременен пример за таксидиот, може да бъде посочен Дядо Добри.

Любопитно

редактиране
  • Литературният герой „Рилският монах“ от романа „Железният светилник“ на Димитър Талев е таксидиот (макар да не е упоменат с този термин, а това да е указано описателно). В това произведение, в художествена форма и персонализирано, е представена будителската роля, която имат пътуващите монаси в българското общество преди Освобождението.[2]

Вижте също

редактиране
 
Таксидиотска кутия от средата на 19 век, използван в манастир „Света Богородица Косиница“, Драма, Гърция. Изложен в Националния исторически музей, София, България.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране