Отваря главното меню

Таксим тепе е едно от тепетата на българския град Пловдив, заедно с Небет тепе и Джамбаз тепе формират така нареченото Трихълмие. Таксим тепе се намира в най-югозападната част на Трихълмието.

Таксим тепе
Изглед към Таксим тепе
Изглед към Таксим тепе
Plovdiv city center map.png
42.1472° с. ш. 24.7499° и. д.
Местоположение на картата на България Пловдив център
Общи данни
Местоположение Пловдив
Част от Трихълмието
на Пловдивските тепета
Таксим тепе в Общомедия

Името му произлиза от думата таксим (на арабски означава „разпределяне“), което упоменава мястото като разпределително за древния град. Тук са се събирали водите на някогашния римски акведукт и после ги отправяли в различни посоки из Трихълмието. През първата половина на Османското владичество го наричали Сарай тепе поради многото останки от някогашни големи сгради, дворци или жилища. През годините на българското Възраждане е известно и като Кесяково тепе по името на родолюбеца Тодор Кесяков, чиято къща била на върха на тепето.

ИсторияРедактиране

Според едно от преданията първоначално тепето е наричано Евмолпиев връх, на името на тракийския цар Евмолп. Той пръв построил двореца си на него. В римско време три самостоятелни водопровода доставят вода в кастелиума (разпределителен резервоар), който се предполага, че се е намирал над днешния тунел. Оттук водата се е спускала към фонтаните, обществените и частните сгради на древния Филипопол.[1]

Може да се предположи, че църква на сегашното място на катедралата „Свето Успение Богородично“ на тепето има от 1189 г., както споменава Никита Хониат. Тя е била ограбена от кръстоносците на Третия кръстоносен поход. Впоследствие сградата била преиздигната.[2]

През 1578 г. Стефан Герлах, който посещава Пловдив на път от Виена за Цариград споменава за храм „Свети Николай“, разположен най-вероятно на сегашното място на хълма.[3]

На тепето са построени едни от най-красивите и емблематични къщи в Пловдив.

РазниРедактиране

На тепето се намират:

  • Катедрален храм „Свето Успение Богородично
  • Храм „Свети Николай
  • Къща музей „Христо Г. Данов“, разположена в северозападната част на хълма. Високите каменни основи са иззидани върху здрава скала на върха на хълма. В нея от 1975 г. се помещава експозицията „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век“ на Регионалния исторически музей, Пловдив.[4]
  • Къщата на Генко Митов е двуетажна, с висок сутерен, разположена на самия ъгъл срещу южната стена към входа до камбанарията на църква „Св. Богородица“. Главният вход е откъм двора с портик, състоящ се от четири кръгли дървени колони, предаващ му изящен вид. Къщата е изписана отвътре и отвън с линии, пиластри с капители и цветни медальони. Според надписа над входа към двора е построена през 1852 г.[1]
  • Къщата на Константин Хаджикалчев е построена през 1850 г. Домът е симетричен, на два етажа, с висока изба. Малък портик с двураменно стълбище въвежда в хайета на първия етаж, около който има пет стаи.
  • Къщата на Стоян Стайнов e построена в северозападната част на хълма.[1]
  • Къщата на Андрей Георгиади.

До тепето се намират:

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Таксим Тепе – хълмът с чудните къщи
  2. Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието IV-XIV в. С., 2009, 382 – 383.
  3. Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, 516, ср. превод.
  4. Експозиция „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век“, сайт на РИМ-Пловдив