Таксим тепе
Таксим тепе е едно от тепетата на българския град Пловдив, заедно с Небет тепе и Джамбаз тепе формират така нареченото Трихълмие, днес по-известно като Старинен Пловдив. Таксим тепе се намира в най-югозападната част на Трихълмието.
| Таксим тепе | |
 Изглед към Таксим тепе | |
  Местоположение на картата на България Пловдив център | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Пловдив |
| Част от | Трихълмието на Пловдивските тепета |
| Таксим тепе в Общомедия | |
Името му произлиза от думата таксим (на арабски означава „разпределяне“), което упоменава мястото като разпределително за древния град. Тук са се събирали водите на някогашния римски акведукт и после ги отправяли в различни посоки из Трихълмието. През първата половина на Османското владичество го наричали Сарай тепе поради многото останки от някогашни големи сгради, дворци или жилища. През годините на българското Възраждане е известно и като Кесяково тепе по името на родолюбеца Тодор Кесяков, чиято къща била на върха на тепето.
История
редактиранеСпоред едно от преданията първоначално тепето е наричано Евмолпиев връх, на името на тракийския цар Евмолп. Той пръв построил двореца си на него. В римско време три самостоятелни водопровода доставят вода в кастелиума (разпределителен резервоар), който се предполага, че се е намирал над днешния тунел. Оттук водата се е спускала към фонтаните, обществените и частните сгради на древния Филипопол.[1]
Може да се предположи, че църква на сегашното място на катедралата „Свето Успение Богородично“ на тепето има от 1189 г., както споменава Никита Хониат. Тя е била ограбена от кръстоносците на Третия кръстоносен поход. Впоследствие сградата била преиздигната.[2]
През 1578 г. Стефан Герлах, който посещава Пловдив на път от Виена за Цариград, споменава за храм „Свети Николай“, разположен най-вероятно на сегашното място на хълма.[3]
На тепето са построени едни от най-красивите и емблематични къщи в Пловдив.
Разни
редактиранеНа тепето се намират:
- Катедрален храм „Свето Успение Богородично“
- Храм „Свети Николай“
- Къща музей „Христо Г. Данов“, разположена в северозападната част на хълма. Високите каменни основи са иззидани върху здрава скала на върха на хълма. В нея от 1975 г. се помещава експозицията „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век“ на Регионалния исторически музей, Пловдив.[4]
- Къщата на Генко Митов е двуетажна, с висок сутерен, разположена на самия ъгъл срещу южната стена към входа до камбанарията на църква „Св. Богородица“. Главният вход е откъм двора с портик, състоящ се от четири кръгли дървени колони, предаващ му изящен вид. Къщата е изписана отвътре и отвън с линии, пиластри с капители и цветни медальони. Според надписа над входа към двора е построена през 1852 г.[1]
- Къщата на Константин Хаджикалчев е построена през 1850 г. Домът е симетричен, на два етажа, с висока изба. Малък портик с двураменно стълбище въвежда в хайета на първия етаж, около който има пет стаи.
- Къщата на Стоян Стайнов e построена в северозападната част на хълма.[1]
- Къщата на Андрей Георгиади.
До тепето се намират:
Източници
редактиране- ↑ а б в Таксим Тепе – хълмът с чудните къщи, архив на оригинала от 30 октомври 2018, https://web.archive.org/web/20181030035721/https://arhiv.marica.bg/remember-plovdiv-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BC-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5---%D1%85%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D1%81-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B8-news728771.html, посетен на 29 октомври 2018
- ↑ Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието IV-XIV в. С., 2009, 382 – 383.
- ↑ Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, 516, ср. превод Архив на оригинала от 2013-12-25 в Wayback Machine..
- ↑ Експозиция „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век“ Архив на оригинала от 2016-03-07 в Wayback Machine., сайт на РИМ-Пловдив