Тале Андонов
Тале Андонов Христов (Хаджиев) Пейчинов е български революционер, преспански войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1][2]
| Тале Андонов | |
| български революционер | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Биография
редактиранеТале Андонов е роден в 1882 година[3][2] или на 2 февруари 1890 година[1] в ресенското село Царедвор, тогава в Османската империя. Завършва IV отделение и се присъединява към ВМОРО.[1] До 1903 година е легален деец на Организацията.[2]
Взема участие в избухналото през лятото на 1903 година Илинденско-Преображенско въстание с оръжие в ръка. След разгрома на въстанието отново се легализира.[2] В 1906 година пак става нелегален и влиза в четата на Петър Христов – Германчето.[4]
След Младотурската революция в 1908 година се легализира, но с изпаряването на Хуриета и възстановяването на революционната организация от 1910[1] или от есента на 1911 година[4] до избухването на Балканската война в 1912 година е четник при Кръсте Трайков. След Междусъюзническата война от 1913 до 1915 година е войвода на самостоятелна чета в Ресенско, участваща в съпротивата срещу новата сръбска власт.[1][5][4] Като войвода посреща българските войски през есента на 1915 година и постъпва в разузнавателното бюро на Българската армия в Ресен. Действа на вражеска територия и носи сведения на военните власти.[4]
След края на войната, от 1919 година участва във възстановяването на революционната организация. В 1923 година е с четата на Александър Протогеров и Георги Попхристов в Битолско и през септември е делегат на окръжния конгрес в планината Томор.[6] През пролетта на 1925 година преминава река Вардар заедно с четите на Илия Которкин, Андон Попщерев, Христо Андонов и Наум Йосифов и Петър Ангелов[7] В 1925 година е делегат от Битолския революционен окръг на Шестия конгрес на ВМРО.[8]
На 22 февруари 1943 година, като жител на Ресен, подава молба за българска народна пенсия,[2] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 9.
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 348.
- ↑ Към 22 февруари 1943 година според молбата му за пенсия е на 61 години.
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 349.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 76.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 96, 98, 100, 101.