Тале Кръстев
Натанаил (Тале) Кръстев Ташев Церговски е български революционер, галички войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
| Тале Кръстев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 20 ноември 1968 г.
|
| Тале Кръстев в Общомедия | |
Биография
редактиранеТале Кръстев е роден на 4 май 1882 година в мияшката паланка Галичник, в Османската империя, днес в Северна Македония.[1] Завършва II клас в българската гимназия в Солун.[1]
Присъединява се към ВМОРО и от 1902 до 1903 година е четник при Кръстю Българията в Кочанско.[2] Изпратен е от Задграничното представителство през пролетта на 1903 година с чета в Галичката околия и взема участие в Илинденско-Преображенското въстание.[1][2] През октомври 1903 година е ранен в гърдите в сражение в местността Ядово в Бистра планина.[3]
След разгрома на въстанието се оттегля в Княжество България. В 1904 година отново се завръща в района си в Македония.[1] Участва в сражението в село Селце, Галичка околия, станало през септември 1904 година при инспекция в района на Даме Груев и Христо Узунов. През октомври 1904 година участва в сражението в село Слатина, Поречка околия, заедно с Даме Груев, Георги Сугарев и други войводи.[3] Войвода е до 1905 година.[1]
| Чета на Тале Кръстев, 10 април 1904 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Тальо Кръстов | Галичник | Дебърска | |
| 2. | Иван Дуков | Галичник | Дебърска | |
| 3. | Петко Петров | Топчии | Разградска | |
| 4. | Боян Панайотов | София | Софийска | |
| 5. | Страте Аврамов | Галичник | Дебърска | |
| 6. | Мате Василев | Дебърска[4] | ||
При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в щаба и в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина,[5] като коняр ординарец. Ранен е и е награден с орден „За храброст“ IV степен.[3]
По време на Първата световна война служи в Пети пехотен македонски полк, като старши подофицер в Партизанския отряд.[3]
На 27 март 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия,[2] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 336.
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 337.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.14
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 390.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 241-242.