Талим таш
Талим таш (в превод от турски „Войнишки камък“) е скално светилище разположено на 5 km северно от гр.Котел, в северното подножие от билната част на Източна Стара планина. Светилището е разположено в м. Урушките скали – веригата от бели варовикови скали.
| Талим таш | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Талим таш Местоположение в България Област Сливен | |
| Страна |  България |
| Област | Област Сливен |
| Археология | |
| Вид | Скално-култов комплекс |
| Период | I хил. пр. Хр. |
| Епоха | Бронзова епоха |
Откритие редактиране
Светилището е открито и публикувано от българския археолог Петър Бънов през 1989 г.[1]
Описание и особености редактиране
Върху четири скали в краищата на мегалитния котел са оформени значителни по размерите си кръгли и сравнително дълбоки вкопавания, които събират и задържат за дълго дъждовна вода. Едно от тези вкопавания Бънов е склонен да интерпретира като скален трон, който може би свидетелства за култово съоръжение, където са изпълнявани ритуали с участието на владетеля.
При теренно проучване ръководено от проф. Васил Марков в района на светилището, екипът учени попада на интересна фолклорна легенда в съседното с. Тича, насочваща към възможното тълкуване на подобен вид паметници. Огромният каменен котел според легендата служел за къпане на турския султан. Според проф. Марков при Талим таш има отглас от ритуал свързан с периодичното обновяване на царската власт, при който царят е бил къпан – потапян в сакралната, семантично съизмерима с „жива вода“, за да се прероди за нов живот.[2]
Източници редактиране
- ↑ Бънов П., „Паметници на култа към слънцето и скалата в Котленско – Регионални проучвания на българския фолклор. Фолклорна традиция на Сливенския край“, София, 1989 с.155-157
- ↑ Марков, В. Културно наследство и приемственост. Наследство от древнотракийските свети места в българската народна култура. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2010