Отваря главното меню

Биография и творчествоРедактиране

Танкред Дорст израства в заможно буржоазно семейство в Оберлинд, Тюрингия, което притежава фабрика за машини. Още като гимназист е мобилизиран в Служба за трудова повинност, а през 1944 г. е взет във Вермахта. След кратко обучение е пратен като войник на Западния фронт и там попада в плен. Краят на Втората световна война го заварва във военнопленнически лагери в Англия и САЩ.

Когато през 1947 г. е освободен от плен в Западна Германия, родният му град от две години се намира в съветската окупационна зона. Фабриката е национализирана и под заплаха от репресии семейството е принудено да бяга при роднини на Запад.

Танкред Дорст успява да завърши гимназалното си образование в Людингхаузен и през 1950 г. започва да следва германистика и история на изкуството. През 1951 г. се мести в Мюнхен, където до 1959 г. изучава театрознание.

Практически опит в създаването на драматични произведения и театралната дейност Дорст натрупва в студентското марионетно студио „Малката сцена“, за което до 1959 г.написва шест пиеси за марионетен театър.

Първите му големи театрални пиеси се поставят с успех през 1960 г. на сцените в Любек и Манхайм. Този успех продължава да го съпровожда до края на живота му в множество сценични творби и собствени екранизации. Още през 1963 г. Дорст е приет за член на Баварската академия за изящни изкуства. От 1971 г. е член на немския ПЕН-клуб.

Дорст намира растящо признание и в чужбина. През 1973 г. е гост-професор в Австралия и Нова Зеландия. Заедно с други писатели като Мартин Грегор-Делин, Михаел Крюгер, Паул Вюр и Гюнтер Хербургер основава в Мюнхен първата кооперативна авторска книжарница. През 1978 г. е избран за член на Немската академия за език и литература в Дармщат, а през 1983 г. е приет в Академията на науките и литературата в Майнц. През 1992 г. става съосновател на Бонското биенале и е част от художественото ръководство на този театрален фестивал, който от 2004 г. под името „Нови европейски пиеси“ се провежда предимно в Държавния театър на Висбаден.

През зимния семестър 2003/2004 г. Дорст е доцент по поетика във Франкфуртския университет.

През 2006 г. прави нова постановка на цикъла опери „Пръстенът на Нибелунгите“ по време на Фестивала „Рихард Вагнер” в Байройт.

Танкред Дорст умира на 1 юни 2017 г. в Берлин на 91-годишна възраст[1], оставяйки дълбока следа в следвоенното театрално изкуство в Германия и Европа.

БиблиографияРедактиране

ПиесиРедактиране

  • 1960: Die Kurve
  • 1960: Gesellschaft im Herbst
  • 1961: Große Schmährede an der Stadtmauer
  • 1964: Die Mohrin
  • 1968: Toller
  • 1973: Eiszeit
  • 1975: Auf dem Chimborazo
  • 1977: Goncourt oder Die Abschaffung des Todes (zusammen mit Horst Laube)
  • 1980: Die Villa
  • 1981: Merlin oder Das wüste Land
  • 1985: Heinrich oder die Schmerzen der Phantasie
  • 1986: Ich, Feuerbach
  • 1987: Der verbotene Garten – Fragmente über D’Annunzio
  • 1987: Parzival
  • 1988: Der verbotene Garten
  • 1988: Korbes
  • 1988: Grindkopf
  • 1990: Karlos
  • 1990: Wie im Leben wie im Traum
  • 1992: Fernando Krapp hat mir diesen Brief geschrieben
  • 1994: Herr Paul
  • 1994: Nach Jerusalem
  • 1995: Die Schattenlinie
  • 1996: Die Geschichte der Pfeile (ein Triptychon)
  • 1997: Die Legende vom armen Heinrich
  • 1997: Harrys Kopf
  • 1997: Was sollen wir tun
  • 1998: Wegen Reichtum geschlossen (eine metaphysische Komödie)
  • 1999: Große Szene am Fluß
  • 2001: Kupsch (Monolog)
  • 2002: Die Freude am Leben
  • 2002: Othoon (ein Fragment)
  • 2004: Purcells Traum von König Artus, Stück mit Musik nach Henry Purcell
  • 2005: Die Wüste
  • 2007: Ich bin nur vorübergehend hier, Botschaften aus dem Niemandsland
  • 2008: Künstler
  • 2008: Prosperos Insel
  • 2016: Das Blau in der Wand[2]

Пиеси за децаРедактиране

  • 1982: Ameley, der Biber und der König auf dem Dach
  • 1994: Wie Dilldapp nach dem Riesen ging
  • 2000: Don’t eat little Charlie!
  • 2000: König Sofus und das Wunderhuhn

Пиеси за марионетен театърРедактиране

  • 1953 und 1964: Aucassin und Nicolette
  • 1956: Eugen. Eine merkwürdige Geschichte
  • 1957: La Ramée
  • 1958: Felis Caligatus (nach Ludwig Tieck)
  • 1959: A Trumpet for Nap
  • 1961: Maipu's Versuchung oder Die Belohnte Treue

РадиопиесиРедактиране

  • 1969: Toller
  • 1974: Auf dem Chimborazo
  • 1987: Korbes
  • 1992: Nach Jerusalem
  • 1993: Merlin oder das wüste Land
  • 2005: Parzivals Weg

ПрозаРедактиране

  • 1957: Geheimnis der Marionette, 1. Veröffentlichung
  • 1959: Auf kleiner Bühne – Versuch mit Marionetten, Essays
  • 1962: Die Bühne ist der absolute Ort, Essay
  • 1964: Herausgeber der collection theater
  • 1976: Dorothea Merz, Fragmentarischer Roman
  • 1978: Klaras Mutter, Erzählung
  • 1980: Mosch, Das Buch zum Film
  • 1984: Die Reise nach Stettin, Erzählung
  • 1986: Grindkopf, Libretto für Schauspieler
  • 1986: Der nackte Mann, Prosatext
  • 2000: Ich will versuchen Kupsch zu beschreiben, Künstlerbuch
  • 2001: Die Freude am Leben. Kupsch, Stücke und Materialien
  • 2001: Merlins Zauber
  • 2002: Othoon. Stück und Materialien
  • 2009: Glück ist ein vorübergehender Schwächezustand, Erzählung
  • 2010: Ich soll versuchen den eingebildeten Kranken zu spielen

Събрани съчиненияРедактиране

  • Band 1: Deutsche Stücke, 1985
  • Band 2: Merlin oder Das wüste Land, 1985
  • Band 3: Frühe Stücke, 1986
  • Band 4: Politische Stücke, 1987
  • Band 5: Wie im Leben wie im Traum und andere Stücke, 1990
  • Band 6: Die Schattenlinie und andere Stücke, 1995
  • Band 7: Die Freude am Leben und andere Stücke, 2002
  • Band 8: Prosperos Insel und andere Stücke, 2008

Награди и отличияРедактиране

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране